* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин у горица лежи,
болен, болен, та дури неволен,
у горица, на ладна меана.
При него ми нигде нищо нема,
сал една сестра - Янгелина,
чембер дере, рани превързува,
божур трие, рани засипува.
Дойчину се върло досадило
от сестрино леко настананье,
от сестрино рани превързанье,
от сестрино меко покриванье.
Дойчин сестра потио говори:
- Бога тебе, сестро Янгелино,
припи ми се от Ибер водица,
можеш ли, сестро, Ибер да погодиш?
А сестра му тио отговаря:
- Мога, братко, оти да не мога,
оттука че Ибер да погодим,
а от таму шатаро не мога.
А Дойчин й тио отговаря:
- Бога тебе, сестро Янгелино,
я развържи мои люти рани,
развържи ги, та ги разкървави,
да потекат кърви и гноеве;
наточи ги у златно руменче,
къде минеш, сестро, се бележиш,
та да можеш назад да се върнеш!...
Послуша го негова мила сестра,
развърза му нему люти рани,
развърза ги, та ги разкървави;
та потекли кръви и гноеве.
Наточи ги у златно руменче,
къде мина, сестра се бележи,
се бележи дръвье и камъни.
Та се Дойчин на Бога помоли:
- Дай ми Боже, роса без облаци,
да отмиеш сестрини белези,
да не може сестра да се върне.
Дал му Господ роса без облаци
та ми отми сестрини белези,
та не можа сестра да се върне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010