* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дамян у горица лежи,
при Дамян си нийде никой няма,
сал при него Яна ядна сестра.
Та не лежи от Божа неволя,
нело лежи от жежки огньове!
Сестра Яна дарове си дере,
та връзуе Дамянови рани,
коси гори, та рани засаля.
Дамян Яни потио говори:
- Леле Яно, леле ядна сестро!
Не дери си тия тънки дари,
не гори си тия руси коси,
не са рани от Божа неволя,
не са рани от жежки огньове,
на мене са седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
на мене са осемдесе рани,
осемдесе рани сачмалии -
не че брате със душа да остане!...
Ако мож' ме, сестро, понудити,
понудити студена водица.
А сестра му потио говори:
- Е, Дамяне, е, мило братенце!
Гъста гора - далеко е вода,
не че можем друми да погодим,
да донесем студена водица.
А Дамян ю потио говори:
- Вала, Яно, вала, ядна сестро!
Я си земи това остро ноже,
та разлюти мои люти рани,
та наточи кръви у руменье,
па си слезни доле под горица,
забележи дръве и камене -
десна страна дръве забележи,
лева страна камене бележи.
Послуша го Яна, ядна сестра,
та взела това остро ноже,
разлютила Дамянови рани,
наточила кръви у руменье,
па слезнала доле под горица,
бележила дръве и камене -
десна страна дръве забележи,
лева страна камени бележи,
па наточи студена водица,
па си пойде воз гора зелена,
та да носи Дамяну водица.
Дал йе Господ тая ситна роса,
та отмила дръве и камене,
погрешила пъти и друмища,
и Дамяну душа изпаднала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010