|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ранен/болен юнак и сестра му
Марко, млади Ма=,
Марко, млади Марко,
Марко болен ле=,
Марко болен лежи
юв гора зелена,
никой е при него -
ни майка, ни татко,
ни брата, ни снаа,
само сестра Миля.
Она дига, слага,
пануди подава
и на брат си вели:
- Кажи, братко, кажи
от що болен лежиш,
болен, та убоден?
Я Марко й вели:
- Мильо, милна сестро,
да ти кажа, сестро,
ама не кажувам -
ти си разкажлива,
ти ке ме разкажеш
по твоите дружки,
по моите другаре.
Я Миля му вели:
- Марко, мили братко,
ако те разкажа -
тенко платно ткая,
да не го доткая,
ален чорап плета,
да не го доплета!
Я Марко й вели:
- Мильо, милна сестро,
за мома се бихме
сос двамина турци
и двама българе.
Турци ни надвиа,
другар отепаа,
мене убодоа.
Ангеле се вият
душа да му зимат,
па не можат Марко
от Миля милна сестра.
Я Марко й вели:
- Мильо, милна сестро,
вода ми се пие
от белийо Дунав!
- Марко, мили братко,
пакьо не си знаям
за белийо Дунав.
- Мильо, милна сестро,
я си земи, Мильо,
ножче белосренче,
игла островръхче,
та насечи, Мильо,
тия люти рани,
та наточи, Мильо,
кърви и гнойове,
та си тръгни, Мильо,
от камен на камен,
от дърво на дърво,
белеци да туряш
дур до бели Дунав!
Та вземала Миля
ножче белосренче,
игла островръхче,
та насекла Миля
тия люти рани,
наточила Миля
два лееня кърви,
па тръгнала Миля
белеци да слага
от камен на камен,
от дърво на дърво
до белийо Дунав.
Стъпила а Миля
на край на Дунаво,
роса заросило,
белеци измило.
Тогай се е Миля
Бога помолила:
- Я ма чини, Боже,
пиле кукувица,
та да хвръкна, Боже,
при брат ми да ида!
Та станала Миля
пиле кукувица.
Хърсово, дн. Горно Хърсово, Санданско; инф. род. в Долно Спанчево,
Петричко; на "кротко хоро" (СбНУ 60, № 274 - "Сестра - кукувица
- 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|