* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Лено моме, Лено!
Лена лен сея=,
Лена лен сеяла.
Не е лен сеяла,
но е брат тражила,
по гори одила,
та брате тражила,
брате Мияила,
кого ка среснала
се го е питала,
па среснала Лена
сива кукувица
и я попитала:
- Куковице Донке,
ти летиш високо,
гледащ нашироко,
да не виде негде
мой брат Мияила?
Она й казала:
- Лено, моме Лено,
е го дека лежи.
змиица го люби,
змиица вдовица
с девет сирачета.
Па си ойде Лена
при брат Мияила.
та на брате дума:
- Брате Мияиле,
защо тука лежиш?
Айде да с'идеме.
Оно й казало:
- Сестро Лено, Лено,
не смеем да кажем,
че ке ме прокажеш
на твоите дружки,
на твои другари.
Лена му казала:
- Кажи, брайно, кажи,
нема да прокажем,
те ке се закълнем:
калбур чорап плетем,
да го не доплетем,
ако те прокажем;
свилен ръкав шием,
да го не дошием,
ако те прокажем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010