* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен Дойчин у горица лежи,
болен лежи - трева му постеля,
болен лежи - бел му камен зглаве,
болен лежи - шума му покривка.
И при него нигде никой нема,
само една сестра Ангелина.
Божур трие, рани засипуе,
чембер бере, рани повезуе.
Дойчину се врло досадило
та на сестра потиом говори:
- Леле сестро, жална Ангелино,
припи ми се от Ибер водица,
мож ли, сестро, Ибер да погодиш?
Я она му потио говори:
- От тува че Ибер да погодим,
а оттаде шатора не мога!
- Слушай, сестро, що че да ти кажем,
н развържи мой люти рани,
да потече кърви и гноеве,
та наточи кърви у руменче,
къде минеш, сестро, се бележи,
се бележи дръве и камене,
та по белег, сестро, да се върнеш,
да се върнеш код мене да дойдеш!
Послуша го сестра Ангелина,
та развърза тие люти рани,
та наточи кърви у руменче,
къде мина сестра се бележи.
А що беше той Болен Дойчина
той се милно-жално Богу моли:
- Дай ми Боже, той силни дъждеве,
да потече той мътни порое,
да не може сестра да погоди,
да погоди, код мене да дойди!
На Бога се жалба нажалило,
та зайде той силни дъждеве,
потекоа той мътни порое,
та отмиа на сестра белези,
та не може сестра да погоди,
да погоди, код брата да дойде.
Приближи се кръстата орлица
да му пие очи на живота,
а он у се милно-жално моли:
- Таком Бога, кръстата орлице,
я почекай душа да излезне,
тогай тизе очи че ми пиеш!
Почекала кръстата орлица,
почекала душа да излезне,
почекала, душа излезнала,
тогай она очи му изпила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010