* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Дона биле брала,
Доне, Доне Добро,
по Ибренско поле,
Ибренско, Софийско.
Малко биле брала,
повеке дирила,
брата Мануила.
Дирила, нашла го
у горна земня.
Шума му постелка,
камик му сглавница.
Тамо болен лежи,
а Дона му каже:
- Братко Мануиле,
от що болен лежиш,
от коя неволя?
Мануил й каже:
- Доне, мила сестро,
казал бих ти, сестро,
но ще ме проказа
на твои другарки,
на моя дружина.
А Дона му каже:
- Кажи, кажи, братко,
не ще те прокажа!
Тънко платно тъча,
да го не дотъка,
ако те прокажа!
Свилен ръкав шия,
да го не дошия,
ако те прокажа!
Мануил й каже:
- Доне, мила сестро,
змеица ме люби
с девет змийчета!
Три ми заран додат,
бело месо ядат;
три ми пладне додат,
черни кърви пият;
три ми вечер додат,
черни очи пият!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010