* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Духнал ветър, (2) из гора зелена, (2)
във гората зелен се байрак вее,
под байрака Демянчо юначе.
разцъфте се ружа във градина,
под ружата мома Севделина,
в ръце държи пиле соколово,
пиле писка, та си рана иска,
пръсти кърши, та го рана рани,
сълзи рони, та го вода пои.
Отговори пиле соколово:
- Ой те тебе, моме Севделино,
що ми толко раят над мен стоиш,
дали сметаш да ме касапуваш,
или сметаш на бой да ме пратиш,
или сметаш далеч да ме пратиш?
Отговаря мома Севделина:
- Ой ти тебе, пиле соколово,
не те раня да те касапувам,
не те раня на бой да те пратя,
най те раня далеч да те пратя,
далеч, далеч, низ гора зелена.
Да си видиш Демянчо юначе,
болен ли е, кой го болен чува,
болят ли го рани от куршуми,
от куршуми и от остри саби.
Отговори пиле соколово:
- Ой ти тебе, моме Севделино,
ей сега съм оттам долетело,
болен лежи, па го болен чува
неговата, неговата сестра,
болят си го рани от куршуме,
от куршуме и от остри саби,
билки бере - рани да му цере,
дари дере - рани да вързува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010