* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен лежи, леле, Янкол юнак,
болен, болен, леле, в равно поле,
в равно поле, под бял чадър,
и до него милна сестра,
милна сестра, жална Яна.
Току седи Яна и си плаче,
и му мие она девет рани,
девет рани крушумови.
На Бога се помолило:
- Леле, Боже, поможниче,
я си земи моя душа,
че ми се е додеяло!
Изговори мили Боже:
- Ой ле, Янкол, Янкол юнак,
как да вземем твоя душа?
Не можеме да придеме
от твоята милна сестра,
милна сестра, жална Яна.
Изговори Янкол юнак:
- Милна сестро, жална Яно,
я си земи два ибрика,
та си иди на бел Дунав,
напъни 'и студна вода,
студна вода от бел Дунав,
донеси ми студна вода,
донеси да се напия,
да се напия, ке оздравея.
Отговаря жална Яна:
- Ой ле, братко, Янкол юнак,
Дунав си е много далек,
ке побъркам патищата,
нема веке да те найда,
да те найда, да те вида.
Изговори Янкол юнак:
- Ой ле, сестро, жална Яно,
ти си бръкни в десно джебче,
та извади остро ножче,
та развръти девет рани,
девет рани крушумови,
та напъни два ибрика,
два ибрика цръни кръви,
та си иди на бел Дунав.
Ка заминеш равно поле,
дека сретнеш бел ми камен,
на камено кръви сипи,
кръви сипи, нишан фащай;
дека сретнеш старо дърво,
на дървото кръви сипи,
кръви сипи, нишан фащай.
Ке напъниш два ибрика,
два ибрика студна вода,
ке донсеш да се напия,
да се напия, ке оздравея.
Станала е жална Яна,
бръкнала е в тесно джебче,
извадила остро ножче,
разврътела девет рани,
девет рани крушумови,
напънила два ибрика,
два ибрика цръки кръви
и кренала жална Яна,
заминала равно поле,
сретнала е бел ми камен,
на камено кръви сипе,
кръви сипе, нишан фаща;
сретнала е старо дърво,
на дървото кръви сипе,
кръви сипе, нишан фаща.
Та е ошла на бел Дунав,
измила е два ибрика,
напъни 'и студна вода,
назад се е поврънала.
Даде Господ тевен облак,
затевниа тевни мъгли,
заросила ситна роса,
измила е нишането.
Изгуби се жална Яна,
изгуби се два-три дена,
на Бога се помолила:
- Мили Боже, помогни ми,
та ме створи синьо пиле,
синьо пиле, кукувица,
да си литна нависоко,
да си кукам по гората,
беки найда милни брата!
Та я створи синьо пиле,
синьо пиле, кукувица.
Литнала е нависоко,
закукала по гората
да си тера милин брата.
Оттогай е настанало
да си кука кукувица
от Благовец до Петровден!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010