* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Болен лежи Дойчин в горица
в горица, при света Троица,
а при него никъде никой няма,
само си е сестра Ангелина,
сълзи рони та му рани мие,
коси скубе та му рани засипва,
дари дере та ми рани превързва.
Проговаря болен брат Дойчина:
- Леле, сестро, леле Ангелино,
не рони си твои бистри сълзи,
не рони си - лице не суши си,
не скуби си твои руси коси,
не скуби си - не грози си снага,
не дери си твои тънки дари,
не дери си - не срами сватове,
не ще брат ти от рани да умре,
най ще умре брат ти за понуда,
за понуда - за студена вода.
Я си вземи шарена стомничка,
та отиди н гора зелена,
и донеси тая студна вода,
да разкваси брат ти сухо гърло.
Отговаря сестра Ангелина:
Леле, брате, болен брат Дойчине,
аз ще отида - не знам да се върна.
Ой ти тебе, сестро Ангелино,
я си земи това остро ножче
и прободи мои люти рани,
да потекат мои църни кърви,
да бележиш дърва и камъни,
да отидеш - да можеш се върнеш.
Послуша го негова мила сестра,
на Дойчин по тиом говори:
- Аз ще отида вода да донеса,
сега ми ти рани оздравеят.
Та вземала шарена стомничка,
та отишла в гора зелена
в гора зелена за студена вода.
А Дойчин се на Бога молеше:
- Дай ми, Боже, тоя тъмен облак,
низ облако тая ситна роса,
да отмие кървави белези,
да не може сестра да се върне,
стига се е с мен мъчила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010