* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Дона биле брала,
брата е тражила.
Не е биле брала
по юргучко поле,
па не го е нашала,
дор кога си пошла,
тогай го е нашла,
в гъста търница.
Шумка му лостелка,
бял му камък зглавье,
мъгла му завивка.
А Дона му каже:
- Брайно, Маноиле,
оти тука лежиш?
А брате й каже:
- Доне, мила сестро,
искам да ти кажем
да ме не прокажеш,
на твои другарки,
на мои дружина.
А Дона му каже:
- Кажи, кажи, брайно,
ако те прокажем,
разбой съм заткала,
да го не дотъчем,
ръкав съм зашила,
да го не дошием,
чорап съм заплела,
да го не доплетем.
А брате и каже:
- Змеица ме люби,
змеица вдовица
с девет сирачета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010