* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Разболял ми се е млад Драган
в гора зелена ягодна.
Той нямал нийде никого,
освен еднинко орленце,
орленце пъстро пиленце.
Драган орленце думаше:
- Орленце, пъстро пиленце,
аз нямам нийде никого
пък имам тежко имане.
Идете дял го сторете.
Аз имам сестра Фрусинка,
ала е много далеко,
далеко, чак в Русия.
На нея дял оставете.
Докато Драгана издума
и Фрусинка се е задала
от връх, от Стара планина.
Разплела е коса до земя,
издала е гласец до бога.
- Байно ле, бате Драгане,
тука ли си, бате, тука ли си?
Кой ти постила подлага,
коя майчица хляб дава,
коя сестрица водица?
Драган Фрусинка думаше:
- Фрусинке, мила сестринке
тука съм, ала защо съм.
Черна ми земя постелка,
бял самороден камък възглавка,
гъстата мъгла покривка.
Додето Драган издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010