* * *

Ранен/болен юнак и сестра му

Море, Дойна биле, ле, брала в Дебренцкото поле,
не е биле брала, на е брат терала,
на е брат терала, брата си Стояна.
Дека го терала, тамо го е нашла,
дека болен лежи, болен, та убоден,
болен та убоден - бел камен згламница,
я постеля му е зелената трева,
я покривката му това синьо небе.
Я Дона му вели, вели, ем говори:
- Стани, стани, братко, до дома да идем,
до дома да идем на мека постеля.
Я брата й вели, вели, ем говори:
- Не мога, ле Доно, не мога, ле сестро,
нозе ми са зели от колен надолу,
раки ми са зели от лакти нагоре,
не мога, ле Доно, не мога, ле сестро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010