* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се млад Милан,
млад Милан, млада войвода.
Ден лежи Милан, ден ходи,
пък сега легна ката ден,
ката ден, ката неделя.
Девет са дюшека изгнили,
девет черги валени
и девет пъстри възглави.
Мама Милана думаше:
- Милане, синко Милане,
бе, стани, синко, погледай
към беглишките хармани,
към високите габъри,
какво се хоро завило,
завило, та се заиграло.
При всяка мома и момък,
при твойта Руска двамина,
двамина вакли овчари.
Двамата с бели навуща,
двамата с чифте пищови.
Милан си мама думаше:
- Нека са, мамо, нека са,
нека си трошат краката,
нека си хабят думите.
Руска е моя, пак моя,
на кавал ми е писана.
Тези думи Милан издума
и се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010