* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболя ми се млад Милан,
та й лежал Милан, та й болял
цели ми девет години.
На деветата година,
Милановата майчица,
тя си на Милан думаше:
- Милане, мама, Милане,
повдигни глава от възглавка
и тънка снага от постеля.
Погледни, мама, надолу,
надолу къмто мегдана.
Да видиш, мама, Милане,
какво се й хоро завило,
завило още заиграло.
При всяка мома и момък,
при твойта Нанка двамина,
двамина вакли овчари -
Кольо и Никола двамата,
двамата с каврък калпаци,
двамата с чизми ковани.
Кольо на Нанка думаше:
"Нанке ле, либе Нанке ле,
мене ли, Нанке, ще вземеш,
мене ли или Никола?"
Нанка на Кольо думаше:
"Ни тебе, Кольо, ще взема,
ни тебе, нито Никола,
че ни сме с Милан сгодени -
негова пръстен в мене,
пръстена сгоденишкия;
и мойта гривна в него,
гривната сгоденишката,
гривната бурмалията!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010