* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Едничък Генчо у мама, мари,
едничък и той да не е,
едничък и той да не е, мари,
и той се болен разболя.
Майка му седи над него,
над него над главата му.
Китка босилек държеше,
от мухите го пазеше,
от мухите от зелените
и си на Генча думаше:
- Генчо ле, мило мамино,
ти като лежиш, умираш, а бре,
кое ти е, Генчо, най-мило,
най-мило, Генчо, най е видно?
- Мило ми е, мамо, свидно ми е, мари,
за тебе, мамо, за татя,
за мойте верни другари.
Но най ми е мило и свидно,
за Станка годеничката,
че я годена оставям.
Нито е мома с момите,
нито е булка с булките!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010