* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се й Иванчо,
Иванчо, младо юначе,
ден лежа Иванчо, ден боля,
цели ми девет години.
На десетата година
майка му диван седеше,
китка босилек държеши
и му мухите бранеше,
и на Иванчо думаше:
- Сино льо, синко Иванчо,
я стани, синко, погледай
до наш'те вити вратници
како е хоро заиграло,
до сяка мома - и момък,
при твойта Ганка - дор двама,
двамина вакли овчари.
Иванчо мамо думаше:
- Мале мо, стара майчице,
мо нека играят, мане мо,
Ганка е моя, пак моя,
моят е пръстен във нея
и мойто сърце във нея,
нейният пръстен - във мене,
нейното сърце - във мене,
мо нека играят, мане мо,
Ганка е моя, пак моя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010