* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Бре, Милю, бре, мили сино!
Милю ми болън лижаша,
майка му над нек стояша,
руси си коси мъкнеша,
по Миля си ги фърляша,
и на Миля си думаша:
- Бре, Милю, бре, мили сино,
поздигняй, Милю, главица,
да видиш, Милю, да видиш,
како са хоро, бре, вийе
на майчини ти дворове,
на таткови ти ширине!
И тоята главеница
не са фата де са фата,
ям са фата нат фрет моми,
нат фрет моми и нивести,
между двамина юнака.
Бяли хи ръки кършаха,
пръстенето хи капяха,
момчетата ги сбираха,
та си камшици вияха,
та си конето караха.
Милю са жалба нажали:
- Мар, нека, Калю, мар, нека!
Ще излязиме на лято,
ще излязи зелен кисляк,
ще идат моми на зеле,
мар, и я със вас ще дойда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010