* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Иване, море, Иване!
Иван ми лежи, умира
на майчини си скутове,
на таткови си чардаци.
Майка му седи над глава,
руси си коси мъкнеше,
на Ивана ги хвърлеше
и си му вели, ромоне:
- Иване, сину Иване,
бре, поздигни си главата,
та ми погледни, Иване,
и нагоре, и надолу.
Низ сряду село хорище -
три ми се хора виеха -
първото хоро, Иване,
се юнаци до юнаци;
дветьоно хоро, Иване,
се девойки до девойки;
третьоно хоро, Иване,
все невести до невести.
Твое се й либе хванало
между два млади юнака -
бели й ръки кършеха,
пръстените й капеха,
пусти ги дружки беряха
и хи се още смеяха:
"Мар, нека, нека, Тодоро,
нали ще Иван да стане,
мар, ни нему щем да кажем!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010