* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Димитровата майчица
снощи на прага седнала,
бяла къдела задяла.
Ново вретено запрела,
често Димитра повиква,
повиква не го отгъва.
Като го мама отгънала,
какво мама му да види -
Димитър в кърви потънал.
Викна мама му да плаче:
- Димитре, сине Димитре,
ти като лежиш, умреш,
че за кого ти й най-мило,
най-мило, сине, най-свидно?
Димитър мамо думаше:
- Майно льо, стара майчице,
мило ми, мамо, свидно ми
за мойте девет дюгеня,
за мойте калфи, чираци,
за мойта пушка бойлия,
за мойта сабя фрегия!
Хем плаче мама, хем дума:
- Димитре, синко Димитре,
я стани, синко, да видиш
момите за вода отиват,
момите, още булките!
Хем плаче мама, хем дума:
- Димитре, синко Димитре,
я стани, сино, да видиш
какво са хоро извило
пред наш'та долна вратня.
Всичките моми бяха там,
всичките моми и момци.
Ваш'та Димитра там беше
помежду двама ергеня.
Един й чехъл застъпва, (2)
други й китка отбада.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010