* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Миланчо болен лежеше,
майка му диван седеше,
китка босиляк държеше,
и го от мухите пазеше,
и на Миланча думаше:
- Я стани, мама, Миланчо,
я си главата подигни,
че си очите отвори -
какво се й оро събрало,
събрало, още заиграло,
до наш'те порти допряло,
пред сяка мома и момък,
пред бяла Рада дор двама,
пред черна Станка ни един.
Станка се върло разсърди,
че се от хорото пуснала,
право си у тях отиде,
извади китка ключуви,
отклочи пъстри сандъци,
извади руба премяна,
на два ги купа натрупа,
натрупа, още запали
и на рубата думаше:
- Горете, мойте пустии, (2)
както горя и аз на тоз свят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010