* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Милене, мари, Милене!
Милен ми лежи, умира,
майкя Милену думаше:
- Сину Милене, Милене,
като ми лежиш, умираш,
дигни си глава връз главье
и сърцето връз постельи,
погледни долу и горе
към широките поляни
и високите маии -
какво ми хоро играе
и каква гайда свиреше!
Кон сека мома и момче,
кон твоя Руска кайнатла
двама овчаре играят,
и двата едно хубави,
и двата с пъстри паласки,
и двата с капи бошняшки.
Милен си майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
нека играет, мале ле,
Руска йе моя, мале ле,
йеден ден и ду пладнина...
И си майци си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
всичко й халал оставям!
Още ми Милен думаше,
думаше, не бе додумал
и си се с душа раздели.
И Руски хабер отиде.
Руска се пуща от хоро,
разплете коса до земя,
па влезе в горна градина
и набра китки секакви -
китки от ранен босилек
и църнооки бульчета,
и още карнуфилчета;
и нова китка секаква,
и ги Милену занесе...
Та си Милена китеше,
китеше и нареждаше:
- Либе Милене, Милене,
мене на кому оставяш,
кому ме, либе, наръчаш?
Миленовата майчица,
тя си на Руска думаше:
- Той си те, Руске, остава
на твойта стара майчица,
на твоя стари тейноте,
всичко ти халал остави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010