* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Сине Смилене, Смилене!
Смилен на двори лежеше,
майка му диван стоеше,
в ръка босилек държеше
и на Смилена думаше:
- Сине Смилане, Смилене,
да станеш, сине, да идеш
Край наш'те долни вратници,
какво се й хоро завило.
При фсека мома и момче,
при твойта Нанка двамина,
двамина, до два другара,
двамата вакли овчаре.
Смилен майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
нека си, мале, играят,
нанка е моя, пак моя,
нанкино пръстен у мене,
я моя пръстен у нези.
Нека си, мале, играят,
нека си дерът ботуши!
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010