* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се е млад Милан,
млад Милан, млада войвода
че е лежал Милан, че е болял
цели ми девет години.
На десетата му година
Милановата майчица,
тя над Милан стоеше,
клон му с босилек държеше,
лешни му мухи бранеше
и на Милан думаше:
- Милане, синко Милане,
вдигни глава, погледни,
до наши порти писани,
писани и варосани
какво се е хоро завило,
завило и наредило -
до всяка мома е момък,
до бяла Руска дор двама.
Двамата й едно хортували -
дано да и умре млад Милан,
млад Милан, млада войвода
да остане Руска за нази,
за нази, да ни слугува!
Милан мама си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
мълчи мале, не думай,
тази дума за думане ли е,
аз имам вяра на Руска,
Рускината гривна у мене
и моя пръстен у Руска!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010