|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен момък - либето му играе хоро
Холан, Миланчо, Миланчо!
Разболял се е Миланчо,
майка Миланчо думаше:
- Холан, Миланчо, Миланчо,
да станеш, холан, да видиш,
какво се хоро завило,
завило и заиграло
от бийлишките харманя
до бийлишките хамбаря,
до наш'те порти допряло.
До сяка мома и ерген,
до наша Радка двамина,
двамина дели делия
и двамината атлия.
Еднаква руба носеха,
еднакви коня яхаха.
- Ако е, мамо, нека е,
Радка е моя, пак моя.
Ако ми Радка не дадат,
тя има сестра по-малка,
по-малка и по-хубава,
по бяла и по-цървена,
по-тенка и по-висока,
нея ке, мамо, да взема!
Каяджик, Софлийско - Гърция; зап. в Ортакьой; есенно хоро (Стоин-ИЗТр,
№ 863).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|