* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболя ми се млад Стоян,
та лежал и болял
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
днеска е, синко, личен ден,
личен ден Великден.
Я стани, синко, я стани
та се, синко, облечи,
облечи, та се нареди
с най-хубавата премяна,
че излез, синко, погледай,
да видиш твойте акрани,
какво са хоро извили,
до наше порти допряло.
До всяка мома - ерген,
до твоя Донка - двамина,
двамина твои другари.
Стоян мама си помоли:
- Я ми, майчице, помогни,
помогни да си на изляза,
да си хорото погледам.
Мама Стояна изведе,
та си хорото погледа
и се назад повърна,
погледна в китна постеля
и се от душа раздели.
Стояновата майчица
викнала та заплакала.
Донка от хоро зачула
и се от хоро пуснала,
право си в къще отиде,
свалила герджик премяна,
надяна дрехи по-вехти,
по-вехти, по-уносени,
че влязла в долна градинка,
набрала цветя всякакви
и си в Стояна отиде.
Тя си Стояна накити,
викнала, та заплакала:
- Любе Стояне, Стояне,
думите що си думахме,
над огън ли ги думахме,
та ги огън изгоря;
над вода ли ги думахме,
та ги водата отнесе;
над вятър ли ги думахме,
че ги вятър разпиля?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010