* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се, разболял,
млад Милан, млада войвода,
че лежал Милан, че болял,
цели ми девет години.
На десетата година,
вън го на двори изнесли,
майка му диван стоеше,
китка босилек държеше,
люти му мухи бранеше,
и на Милана думаше:
- Милане, синко Милане,
я стани, синко, погледай,
към беглишките хамбари,
към наш'те горни вратници,
какво се й хоро завило,
завило и заиграло,
при всяка мома и момък,
при твоя Нанка дур двама!...
Милан мами си думаше:
- Нека да играят, мале мо,
Нанка е моя пак моя,
Нанкина пръстен във мене,
пък моя, мамо, във Нанка!...
Докат' се Милан издума,
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010