* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се, разболял,
млад Милан, млада войвода,
та й лежал Милан, та й болял,
цели ми дур три години,
и цели дор три месеци.
Милановата майчица,
тя на Милана продума:
- Милане, синко Милане,
станалой девет години,
както си легнал да лежиш,
девет постели изгнови,
и девет горни покривки,
и девет пъстри възглавки,
я стани, стани, Милане,
да видиш, синко, да видиш,
до наш'те горни вратници,
какво се е хоро завило,
завило и заиграло.
До сяка мома и момък,
до твойта Пенка дор двама,
дор два ми вакли овчаря.
Милан майка си продума:
- Нека играят, мамо мо,
Пенка е моя, пак моя,
Пенкина пръстен у меня,
а моя пръстен у нея!
Докат си дума издума,
и се от душа ръздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010