* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Едничък Генчо у мама,
едничък и той да не е!
Мама му седи над него,
над него, над главата му.
Китка босилек държеше,
от мухите го бранеше,
от мухите, от зелените.
Мама на Генча думаше:
- Генчо ле, мило мамино,
ти като лежиш зле болен,
мама те не е питала,
за кого ще е най-мило,
най-мило, мама, най-свидно?
- За тебе, мамо, и за тейна,
за Станка, мамо, дваж мило,
за Станка, годеничката.
Да станеш, мамо, да идеш,
да идеш да я повикаш,
Станка у дома да дойде,
ази да си я попитам,
жъ ли ме Станка жалей,
колкот ме жалей мама ми?
Ако ме Станка жалее,
колкот ме жалей мама ми,
мената ще й харижа -
пръстена маламения,
гривните и пръстените!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010