* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Котел го огън не гори,
Котел го сабя не сече,
често го гази чумата,
чумата, моралията...
Разболял ми се й Миланчо,
Миланчо, един на мама,
ден лежи Милан, ден ходи,
току зафана секи ден,
секи ден, цяла неделя.
Мама му седи над него,
над него, над главата му,
клонче босилек държеше,
Милана от мухи бранеше
и на Милана думаше:
- Милане, сино Милане,
я стани, сино, погледни
какво е хоро голямо,
до наш'те й порти опряло,
и твойто любе там беше,
и твойто любе Иринка,
по-малко хоро играй,
повече насам погледва.
Милан мами си думаше:
- Нека играй Иринка,
нека си дере чехлите,
чехлите и чорапите,
аз ще й купя пък други,
пък други, пък по-хубави.
Туй си е Милан издумал
и се от душа отделил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010