* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболел се е Дойчин юнак,
остана му кон неподкован.
Прати си първо либе
при налбантин, при побратим,
да се моли конче да му подкове.
Молила се Дойчиница:
- Изпрати ме Дойчин млад юнак
да ми подковеш млада коня,
да го подковеш на вересия.
Като стане Дойчин юнак,
ше ти плати пребогато.
Отговаря млад налбантин:
- Мари невесто, Дойчинице,
я не кова на вересия,
че вересия е потресия.
Заложи си черни очи,
заложи си тънки вежди,
черни очи за клинците,
тънки вежди за плочите.
Разплака се Дойчиница,
разплака се, разсърди се,
па отиде при Дойчин юнак,
па на Дойчин разправела:
- Леле либе, първо либе,
ти да знаеш, първо либе,
що ми побратим предумал -
поиска ми черни очи,
черни очи за клинците,
поиска ми тънки вежди,
тънки вежди за плочите.
Продумал е Дойчин юнак:
- Я ще стана от леглото,
ще се справим с побратим,
ще му отрежем десна ръка,
да не може пушка да държи.
Ще му отрежем лева нога,
кога чета се събере,
той да гледа, да жадува.
Па полежа Дойчин юнак,
полежал до два дни, до три дни.
Та си събрал силна чета,
па завърза тънко въже,
та увърза побратима,
завърза го, замота го,
да гледа побратим, да жадува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011