* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Дойчин на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
стана ми девет години,
откак е мама умряла,
толкоз за мама не плака,
стана ми една неделя,
където ходиш, се плачиш,
в къщи да влезиш кахърна,
дали ти се й додяло
брат си болен да гледаш,
и кончето му да раниш,
на пайвант да го напуваш?
Еленка дума Дойчину:
- Байно льо, батьо Дойчине,
не ми се й, байно, додяло
брат си болен да гледам,
и кончето му да раня,
най ми се й, байно, додяло,
в село татари ще влязат,
че искат, байно, че искат,
дор девет пещи кисел хляб,
дор девет бъчви със вино
и една крава ялова,
и буре върла ракия,
и една мома за диван.
Сичко са дали, наддали,
момата няма откъде.
Селяните се сбирали,
сбирали и си думали:
"Хайде да дадем Еленка,
Еленка й клето сираче,
тя няма майка да плаче
и няма баща да тъжи,
сал един братец Дойчина..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011