* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Залежал е Болен Даникия,
та е лежал ни много, ни малко,
та е лежал девет годин време,
та изкина до девет постилки,
и изкина до девет зглавници.
Улезнала Елена невеста,
улезнала, та се завикала.
Согледал я Болен Даникия,
па я, пита Болен Даникия:
- Защо рониш тия бистри сълзи?
- Чуеш мене, Болен Даникийо,
посили се Филя Маджарина,
посили се по Будина града,
та си яде до две фурни леба,
та си яде крава яловица.
Та си дойде реда до тебека
да си даваш до две фурни леба,
да си даваш крава яловица.
- Чуеш мене, Елено невесто,
че улезнеш у ладна кошара,
че изведеш коня некована,
че го водиш у младо налбанче
да си кове коня вересия.
Ако станем, скапо че му платим,
ако умрем, просто да ми бъде!
Послуша го Елена невеста,
изведе си коня некована,
отведе го при младо налбанче:
- Добро утро, бре младо налбанче,
заръча си Болен Даникия
да подковеш коня вересия.
Ако стане, скапо че ти плати,
ако умре, престо да му бъде!
Отговаря младото налбанче:
- Чуеш мене, Елено невесто,
че подковем коня вересия,
ако си ми тизе под залога!
Она се е тога завикала
и върнала коня некована.
Улезнала у ладна одая,
согледал я Болен Даникия:
- Чуеш мене, Елено невесто,
подкова ли, бре, младо налбанче,
подкова ли коня вересия?
Я она му тиом проговаря:
- Чуеш мене, Болен Даникия,
че подкове коня вересия,
ако сам му ази под залога.
Проговаря Болен Даникия:
- Чуеш мене, Елено невесто,
я си земи тия ситни ключи,
та отвори той ладни зимници
и изнеси това тънко платно,
тънко платно седемдесе лакти,
да увържем тия гнили кости,
да увием тия люти рани!
Послуша го Елена невеста,
та си взема тия ситни ключи,
та отвори той ладни зимници,
та изнесе това тънко платно,
та увърза тия гнили кости
и увила тия люти рани.
Проговаря Болен Даникия,
на Елена потиом говори:
- Чуеш мене, Елено невесто,
я си земи тия ситни ключи,
та отключи той ладна одая,
па изнеси сабя дамиския,
що се вие, та се у джеб крие.
Послуша го Елена невеста,
а он си у потио говори:
- Чуеш мене, Елено невесто,
я изведи коня некована,
я че идем на ладни меани,
че си тражим Филя Маджарина,
че го тражим по Будина града.
Па си ойде на ладни меани,
па си дума младо меанджийче:
- Добро утро, младо меанджийче?
- Дал бог добро, непознат делийо!
- Та где си е Филя Маджарина?
- Та това е Филя Маджарина,
де си оди по Будина града.
Разврте се Болен Даникия,
развърте се налево, надесно,
та погуби Филя Маджарина.
Па си яна коня некована,
та си дойде дома на дворове
и си дума Елена невеста:
- Чуеш мене, Елено невесто,
я погубих Филя Маджарина,
погубих го по Будина града!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011