|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен Дойчин и Чер арапин
Зачула се й черно харо,
черно харо, Чер арапин.
Как се й чуло и тъй е дошло,
накрай село кондисало,
кондисало, заптисало
девет пещи топли хляба,
девет ведра руйно вино
и една мома, Боюм сестра,
Боюм сестра, Маринчица.
Че я съзрял Болен Бою -
из двори ходи, сълзи рони.
Болен Бою девет годин,
с девет рани куршумови,
Маринчици тихом дума:
- Ой, те тебе, сестро дево,
защо ходиш, сълзи рониш?
Дали съм ти аз дотегнал,
или мойте люти рани,
да ги миеш и превързваш?
Отговоря Маринчица:
- Ой, те тебе, братко Бою,
нито си ми ти дотегнал,
нито твойте люти рани,
ала снощи й пристигнало
черно харо, Чер арапин,
накрай село кондисало,
кондисало, заптисало
девет пещи топли хляба,
девет ведра руйно вино
и една мома Маринчица.
Затуй сега сълзи роня.
Отговаря Болен Бою:
- Ой, те тебе, Маринчице,
превържи ми люти рани,
извади ми хранен коня
и ми подай остра сабя!
Че излезе Болен Бою,
Болен Бою накрай село -
насреща му черно харо.
Той наляво завъртя се
и за дясно не остана...
Че отърва Маринчица
и отърва цяло село!
Старо село, Тутраканско (Илиев-Друмева, ДБД, № 420 - "Болен
Бою спасява сестра си"); специфична разработка на мотива. В бележка към песента
съставителите посочват наличието на архивен вариант и от Грънчарово, Дуловско
(бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011
|