* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Едно време турците много ги е било страх от Дойчин войвода. Като се разболял Дойчин войвода, девет години лежал на постели, окапала му снагата. Тогава дошел един арапин и кондисал в Солунско поле. Като се установил, повикал попа, коджабашията, първенците. Казал им така:

- Искам на ден да ми давате една фурна хляб, една ялова крава, една бъчонка вино, една бъчонка ракия и една невеста на ден. А вечер - една девойка. Ако това не сторите, всички ще ви туря под нож и града ще ви изгоря!

Първата сутрин идва коджабашията и съобщава на Дойчиновата сестра вечерта да отиде при арапина. Тя почнала да плаче. Видял я брат й:

- Защо, сестро, плачеш - дали ти е додеяло от месене, дали от рани превързване или от готвене?

- Не, братко - казва, - дошъл е Църн арапин в Солунско поле, повикал е кметове, попове, първенците и им иска по една фурна хляб, една бъчонка вино и ракия, по една невеста на ден и по една девойка вечер. Ако това не сторят, под нож ще идат... На мен е ред...

Той й казва:

- Нищо, сестро, вземи вранята коня, подковите отнеси на налбантина, моя побратим, да ги кове на вересия. Ако остана жив, ще му платя, ако умра - за здравето му да е.

Тя взема враната му коня, отива при налбантина и казва:

- Побратиме, налбантине, Дойчин рече да му ковеш коня на вересия. Ако остане жив, ще ти даде, ако не - за здравето ти.

Той й казва:

- Дай да те прегърна за тънкото кръстче, тогава ще кова коня.

Разплаква се тя и се връща назад. Казва на брат си:

- Дойчине, войводо, огън да ти изгори налбантина-побратима. Каза ми: "Дай да те прегърна, тогава ще кова коня на вересия."

- Нищо, сестро. Вземи - казва - калъчката, дето девет години не е хващана, отнеси я на точиларя да я наточи. Ако остана жив, ще му платя, ако умра - за здравето му.

Взема калъчката (сабята), носи я на точиларя и му казва:

- Вземи, наточи тази калъчка. Ако остане жив Дойчин, ще ти плати, ако умре - за здравето ти.

Тоя казал:

- Дай да те целуна по бялото лице, тогава ще наточа сабята.

Тя се разплакала и се върнала назад. Казва на брат си:

- Огън да ти ги изгори твоите побратими, Дойчине. Тоя пък искаше да ме целуне по бялото лице.

- Нищо, сестро, вземи платното от триста аршина, що го имаш за сватбата, омотай ми кокалите, изкарай ми вранята коня да се кача, дай ми и сабята, аз да се справя с този Черен арапин, що е дошел тука в Солунско да изтезава българите.

Омотава му кокалите, качва се на коня, взема калъчката и отива право при арапина. Като го вижда, арапина му казва:

- Е, Дойчине, жълта въшко, сега мене не ме е страх вече от тебе, защото ти си свършил. Сега ще ти покажа какво има...

Добре, ама Дойчин не губил време, рипва с коня на два скока, отрязва му главата. И я взима на самара зад него.

Тръгнал по Солунската улица, тича право при налбантина и му казва:

- Ти ли искаше моята сестра да прегръщаш!?

Отсича му главата.

- На ти - казва, платих на тебе.

Отишел при точиларя. И на него казва:

- Ти ли искаше да целуваш моята сестра? Ела, да ти платя!

Отрязва му главата и на него.

И се връща оттам. Заминава през средата на Солун, по улицата. И кой като го видял, казва: "Ее, Бог да го прости тоя войвода, що закла арапина, та избави толкова невести и толкова девойки..."

И се връща обратно. Посреща го сестра му на портата и казва:

- Е, Дойчине войводо, е, братко, какво направи?

- Ето, сестро, ето на арапина главата, отрязах я, бъди спокойна. Затова сега вече ти няма да жалиш за мене. На мене ми са простени грешките, аз ще умра вече. Но да викаш попове, да викаш ето хора, музика да дойде, ядене да сготвиш - да ядете, да пиете три дни и три нощи, че аз се избавям от мъки.

Взема, развързва му платното. Паднали му костите и Дойчин войвода умира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011