* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял се беше
болен ми Дойчина,
от девета рана,
рана сенгелие,
а десета рана,
рана куршумена.
Откакто е залежал,
залежал, заболял,
в село е дошъл
черен, грозен харапин,
омразен селски душманин.
Дене взима все млади невести,
кротко да му шетат,
хизмета да му правят.
За вечер взима по млади девойки,
хизмета да му правят,
кротко да му шетат.
Селският кехая
от къща на къща ходи,
къща не подмина,
сира не сбърква.
Таз вечер е сирът
на алтън Яна-Бояна,
на болен Дойчина,
милната сестрица -
при харапин да иде,
хизмет да му прави.
Тя при брайна си отиде,
при болен Дойчина
и сълзи оброни по бяло си лице.
Дойчин Яна дума:
- Алтън Яно-Бояно,
защо сълзи рониш,
по бяло си лице,
дали ти се додях,
болен от гледане?
Яна Дойчин дума:
- Брайне ле, Дойчине,
девет години лежиш,
не дай, Боже, още
девет да лежиш,
пак няма да ми дотегнеш.
Ала в село е дошъл
черен, грозен харап.
За деня взима по-млади невести,
кротко да му шетат,
хизмет да му правят.
За вечер взима все млади девойки,
кротко да му шетат,
хизмет да му правят.
Дошло е серът и мене
при черен харапин да ида,
кротко да му шетам,
хизмита да му правя.
- Алтън Яно-Бояно,
да идеш, сестро,
в Докатина града,
при Еня базергена,
коне да ми кове,
на юнашка вересия.
Отишла е Яна,
в Докатина града,
във ламбант чаршийка,
и си дума дума
на Еня базергеня:
- Ой, те тебе, Еньо,
Еньо базергеньо,
батьо каза коне да му ковеш,
на юнашка вересие.
Еньо Яна дума:
- Ще ти кова коне,
на юнашка вересие,
ако си заложиш
твоето бяло лице.
Яна се завърна
и на брайно си дума:
- Опустял ти, брайне,
твой верен аратлик.
Коне ще ми кове
на юнашка вересие,
ако си заложа
моето бяло лице.
Дойчин я изпрати
в Докатина града,
при Георги Чилингирина
сабя да му наточи
на юнашка вересие.
И Георги също дума:
- Сабя да ти наточа
на юнашка вересие,
ако си заложиш
твоето бяло лице.
Яна пак се връща
при болен Дойчина
и на Брайно си дума:
- Опустял ти, брайне,
твой верен аратлик!
Сабя ще наточи
на юнашка вересия,
ако си заложа
моето бяло лице.
- Я, иди ми, Яно,
в Докатина града,
при Дима, верен артлик,
да отмери, Яно,
платно копринено,
платно копринено,
четирийсе аршина.
- Ой, те тебе, батьов
верен аратлико,
верен аратлико,
Димо бакалина,
батьо каза да отмериш
платно копринено,
четирийсе аршина.
Той метъра взима
и платното реже,
и си Яна дума:
- Още, ако трябва,
още да дойдеш да вземеш.
Яна платно занесе.
Станал болен Дойчин.
Месата му падали
като летни дъждове.
Увил ми се Дойчин
с платно ленено
четирийсе аршина
и излезе на юнашката поляна,
и си виком, извикъл:
- Да дойде черен грозен харап,
силите си да опитаме!
Ага излязал черен грозен харап,
от далече глава върти
и си сабя дигал.
Болен Дойчин като го хванал,
над глава го дигнал
и в земята го праснал,
и селото отървал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011