* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелена, мори, двори мела,
леле, лелем, море, Кантелена,
ем ги мела, мори, ем плакала.
Согледа я, море, брат й Дойчин,
брат и Дойчин, море, болен лежи,
па на Канта, море, говореше:
- Защо, сестро море, тизе плачеш?
А сестра му, море, отговаря:
- Како, братко море, да не жаля?
Прочул се е, братко, Църн арапин,
на ден яде, братко, фурна хлеба,
и по крава, братко, яловица,
и си пие, братко, бъчва вино.
Редом реди, братко, по селата,
по селата, братко, по къщите.
На ден люби, братко, по девойка,
на нощ люби, братко, по невеста.
Ред е дошло, братко, в наше село,
в наше село, братко, в наша къща.
Сега мене, братко, че залюби,
че залюби, братко, че погуби.
А Дойчин й, море, проговаря:
- Я, подай ми, сестро, остра сабя,
че се бием, сестро, с Църн арапин!
Подала му, море, остра сабя,
улезнал е, море, Църн арапин,
отрезал му, море, църна глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011