* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял се сирак Кольо,
болин лежи мало-млого,
тукмо девет години,
нема няхто да го убиди,
ни од майка, нито од баща,
ниту од рода роднина.
Един ден си прикрена очите,
да си я виде негова сестра,
негова сестра бела Петра,
мошне повяхнанта,
и мошне погорена.
И да я вели, хем гойори:
- Варай, сестро, бела Петро,
защо си мошне повяхнала
и мошне си погоряна?
Дал од мене ти се додеяло,
или защо любов немаш?
Я тя му вели и говори:
- Варай, брате, сирак Кольо,
мене не ми е додяло
тебе що те гледам,
нито кахър берам
защо любов немам,
туко мошне кахър имам
и много ми е додяло од дели Ферата.
Дели Ферат се мънчи мене да откради,
и ката нокь дохожда на наште порти,
и не мога за вода да пода.
Тогай я вели сирак Кольо:
- Варай, сестро, ти бела Петро,
та за това си, сестро, ти плачеш,
язе доде съм жив, ти ми се боиш!?
Ходи на лудо Еврейче, мои базиргянче,
той да ти даде един топ платно,
да си привръза мойта болна снага.
Отиде сестра му бела Петра,
та му купи топ платно
от лудо Еврейче, негов базиргянче.
Та си пристегна сирак Кольо
негова деветгодишна болна снага,
та си взема негова остра сабя,
од девет години не источена,
та излезе дур на негови порти.
Уде дойде дели Ферат тамо,
и утеднож на кавга се фатиха.
Сирак Кольо му присече главата,
и та се върна, па на постеля лежи,
и па сестра му говори:
- Варай, сестро, бела Петро,
сега язе ке си умра от болка,
тебе не оставам сирачка,
нито от майка, нито от баща,
нито от брата, сирак Кольо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011