* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се Църна Арапина,
посили се по Будина града,
та не дава венчане да има,
ни венчане, нито па кръщене.
Щото беа момци за женитба,
станали са старци белобради,
щото беа деца за кръщене,
станали са момци за женитба.
На ден яде една фурна леба,
на ден пие една бъчва вино,
на нощ либи гиздава девойкя.
Ред е дошло Идакева сестра,
я телалин на порти си ока:
- Фала тебе, Идакева сестро,
да приготвиш една фурна леба,
да приготвиш една бъчва вино,
ла приготвиш снага за залога,
ке ти дойде Арапин на госке.
По двор оди Идакева сестра,
по двор оди, дребни сълзи рони,
сълзи рони. тънки пръсти кърши.
Согледа я нойно мило брате:
- Фала тебе, сестро Кателено,
дали сам ти, сестро, досадило,
много годин язе болен лежим,
по двор одиш, дребни сълзи рониш,
сълзи рониш, тънки пръсти кършиш.
Я она му поти отговара:
- Фала тебе, мое мило брате,
да не си ми тизе досадило,
отка си се, брайно, ти поболил,
посили се Църна Арапина,
посили се по Будина града,
та не дава венчане да има,
ни венчане, нито па кръщене.
Щото беа момци за женитба,
станали са старци белобради,
щото беа деца за кръщене,
станали са момци за женитба.
Я телалин на порти ми ока,
ке ми дойде Арапин на гости,
да приготвим една фурна леба,
да приготвим една бъчва вино,
да приготвим снага за залога.
Дума дума нойно мило брате:
- Не бой ми се, сестро Кателено,
нема тебе язе да те дадем,
да те дадем кръв да ти омърси.
Я си ойди жълтото еврейче
да ти даде платно мерикана
и да опашем моя болна снага
и си ойди Яно налбатина
да ми кове моя врана коня,
ка се врънем, язе ке си платим,
ако умрем, просто да ми чинат.
Ка си ойде сестра Кателена,
ка си ойде жълтото еврейче,
премери й платно мерикана,
та й даде седемдесе лакти,
Яно несте коня да му кове.
Увръза си Болен Идакия,
увръза си нему болна снага,
покани си Църна Арапина,
покани го на белег юначки,
и си яна коня некована,
и си взема сабя неострена,
и си взема златна боздугана,
и си ойде Болен Идакия.
Дума дума Църна Арапина:
- Я сам турчин, я напред ке фърлям!
Застана си Болен Идакия,
застана си на белег юначки,
па си фърли Църна Арапина,
па си фърли тежка боздугана,
нали е коня у бой улазила,
врана коня на колена копна,
надмина го тежка боздугана.
Дума дума Църна Арапина:
- Я сам турчин, ощ еднъж ке фърлям!
Дума дума Болен Идакия:
- Нас ни майкя по еднъж раждала,
по еднъж ке и ний да фръляме!
Па застана Църна Арапина,
па застана на белег юначки.
Ка си фърли Болен Идакия,
ка си фърли тежка боздугана,
та Арапин у глава удари,
от кон скокна, глава му отреза,
па си ойде дома на дворове,
та си окна жълтото еврейче,
та му плати платно мерикана,
и си викна Яна налбатина,
та на Яна глава си отреза.
Развеза си нему болна снага
и веднага с душа се растана.
И он умрел, ама куртулисал народо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011