* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Поболи се Момчил добър юнак,
та си лежа тъкмо девет годин,
низ кости му трева проникнала,
низ уши му муи пролитая.
Посили се Църна арапина,
посили се по Будина града,
на ден яде крава яловица
и яде девет вурни леба
и си пие девет бъчви вино,
а десета той люта ракия,
на нощ либи мома и невеста.
Редом реди по Будина града,
ред е дошло Момчилови двори.
А Момчил си болен лега,
та си шета Момчилова сестра,
та си гледа по равни дворове
и си кърши тиа бели руке
и си рони тиа дробни сълзи.
Съгледал Момчил низ душеци,
па си ока сестри Ангелина:
- Я си ела, сестро Ангелино,
да те питам, право да ми кажеш,
защо рониш тия дробни сълзи,
сълзи рониш, бели руке кършиш?
Дали ги се, сестро, додеело,
додеало лекове тражене,
или ти се, сестро, досадило,
досадило постилки постиляечи?
Па си сестри на Момчил говори:
- Фала брале, Момчиле юначе,
не ми се е лекове досадило,
не ми се е от постилки досадило.
Бог да бие Църна Арапина,
Посилил се е по Будина града,
на ден яде крава яловица
и си яде девет вурни леба
и си пие девет бъчви вино,
а десета той люта ракиа,
на нощ либи моми и невеста.
Редом реди по Будина града,
ред е дошло Момчилови двори.
Затова си, брале, роним той дробни сълзи
и си кършим той бели руке.
Па Момчил ей на сестра говори:
- Фала сестро, дилбер Ангелино,
я улезни у ладни яхъре,
та изведи коня некована,
да го водиш Петру налбатину
да ми кове коня вересия.
Ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем божа вересия!
И она си брата послушала,
улезнала у ладни яхъре,
па си води коня некована,
та го води Петру налбатину:
- Бог помага, Петре налбатине,
млого здраве од Момчил болен юнак!
Да му ковеш коня вересия.
Ако стане, скъпо че ти плати,
ако умре, божи вересия!
А он си потиом одговара:
- Фала тебе, Момчилова сестро,
ако даваш църни очи,
ако даваш на залога,
че ти ковем коня вересия.
И она се тогай завикала,
та си ойде дома на дворове,
сълзи рони низ бели образи
и казува Момчилу юнаку:
- Леле брале, Момчиле юначе,
Бог да бие Петра налбатина,
нече кове коня вересия.
Нело сака очи на залога,
та да кове коня вересия!
А он си ю тио говореше:
- Бога тебе, сестро Ангелино,
я улезни у ладни зевници,
та си земи сабля неточена,
да я носиш Мартину ковачу
да ми остри сгбля вересия!
Ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем, божа вересия!
И она однела сабля неточена,
однесе я Мартину ковачу:
- Бог помага, Мартину ковачу!
Млого здраве од Момчил юнак,
да му остриш сабля вересия.
Ако стане, скъпо че ти плати,
ако умре, божа вересия!
А он си ю тио отговара:
- Бога тебе, Момчилова сестро,
ако даваш бело лице,
бело лице на залога,
че ти острим сабля вересия!
Не си даде бело лице,
не го дава она на залога.
Нело се она заплакала,
па си ойде на свой дворове,
па казуе Момчилу юнаку:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
Бог да бие Мартина ковача,
нече да точи сабля вересия!
А он си ю тио одговара:
- Фала сестро, дилбер Ангелино,
я си иди Кръста вурнаджиа,
да ти дава за пет пари леба!
Ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем, божа вересия!
Она ойде Кръста вурнаджиа:
- Бог помага, Кръста вурнаджиа,
млого здраве од Момчил юнак!
Да му пратиш за пет пари леба!
Ако стане, скъпо че ти плати,
ако умре, божа вересия!
Отпрати му още за пет пари леба,
па си ойде Момчилова сестра,
па си ойде на равни дворове,
однесе му десет пари леба.
Па говори Момчил болен юнак:
- Бога тебе, сестро Ангелино,
я улезни у ладни зевници,
та изнеси седемдесе лакти платно,
да увиеш мои ситни кости.
И она е брата послушала,
де слезнала у ладни зевници,
изнела е седемдесе лакти платно,
умотала нему ситни кости.
Па си стана Момчил болен юнак,
та си яхна коня некована
и запаса сабля неострена,
па си ойде накрай Будин града,
па си ока Църна Арапина:
- Излезни, Църна Арапине,
излезни си мало на белега!
Излезнал е Църна Арапина,
излезнал е мало на белега,
та си става Дърва Арапина,
па си стана мало на белега.
И говори Църна Арапина:
- Чуеш мене, Момчиле юначе,
чекай язе мало да потвърлем,
да потвърлем със медна топуза!
Тогай застана Момчил болен юнак,
застана си мило на нишан.
Потвърли си Църна Арапина,
потвърли си той медна топуза,
та удари Момчил у гърбина.
А Момчил си тио одговара:
- Леле Боже, леле мили Боже,
дал ме бие юнак със топузи,
ил ме апа летни муи.
Па си ока Момчил болен юнак:
- Чуеш мене, Църна Арапине,
я си стани па ти на нишан,
да си върлим па я с топузе!
Кога върли Момчил с топузе,
та удари Църна Арапина,
удари го у равна гърбина,
три лакти го у земи накара,
на триж си е земе изфърлило,
и погуби Църна Арапина.
Па си ойде дома на дворове,
па говори сестри Ангелини:
- Фала сестро, дилбер Ангелино,
я ми развий мои ситни кости!
Ка му разви нему ситни кости.
и тогай се Момчил з'душа разтави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011