* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Поболи се Дойчин болен юнак,
та е лежал девет годин дена.
Откол се е Дойчин поболило,
Дойчин има превърли душманье.
Прати писмо Гюро налбатина,
прати писмо на Църн Арапина:
- Млоге здраве, Църна Арапино!
Да си дойдеш у Будина града,
да погубиш Дойчин болен юнак,
да поломиш неговите двори,
да залибиш неговата сестра,
неговата сестра Ангелина.
Сега можеш него да погубиш
че е лежал девет годин дена,
и е млого болен у постилки.
Че Дойчин е юнак над юници,
дур е болен, ти да погубиш.
Като прати това бело писмо,
пратил го е по пиле соколе.
Като литна пиле соколево,
та занесе на Арапин книга.
Ка му падна на десно колено,
та претърси тия бели крила,
та изтърси това бело писмо.
Ка го везе Църни Арапина,
ка зачети това бело писмо,
у писмото му се показува,
че е Дойчин болен у постилки,
и е лежал девет годин дена.
Веднъг рипна Църна Арапина,
ка си стега тънки половинки,
та са му се сърца разлютили,
разлютили със юначко сърце.
Дур да слезне низ високи кули,
из зетел е кула разтърсило.
Уяхна си коня Карамана,
право кара у Будина града.
Несте д'йде Дойчинови двори,
нало се е върло посилило,
посили се по Будина града;
золум прави по Будина града -
на ден яде по три фурни леба
и си коля по крава ялова
и си пие до три бъчви вино,
а четвърта със бистра ракия,
на нощ либи моми и невеста.
Редом реди по Будина града,
ред дооди Дойчинова сестра.
Па й прати едно бело писмо:
- Много здраве, моме Ангелино,
Ангелино, Дойчинова сестро,
да ми готвиш претопли вечери,
да постелят шарени постилки:
довечера на гостье че дойдем!
Па си оди Дойчинова сестра,
та си оди по равни дворове,
ем си оди, ем си сълзи рони.
Съгледа я Дойчин низ постелки,
та па си я Дойчин попитува:
- Фала сестро, моме Ангелино,
защо рониш тия дробни сълзи?
По двор одиш - дребни сълзи рониш,
сълзи рониш, бели пръсти трошиш.
Дали ти се, сестро, досадило
девет годин од мои постилки,
од постилки од мои завивки?
Одговара моми Ангелина:
- Леле брайно, Дойчин болен юнак,
нето ми се, брайно, досадило,
досадило од твой постилки,
досадило од твои завифки.
Нало ми се, брайно, нажалило
посили се Църна Арапина,
посили се по Будина града;
редом реди по Будина града -
на ден пие до три бъчви вино,
а четвърта със бистра ракия,
и си яде до три фурни леба
и си коли крива ялова,
на нощ либи мома и невеста.
Редом реди по Будина града,
ред е дошло, брайно, до менека.
Та ми прати това бело писмо
да му готвим претопли вечери,
да постилям шарени постилки.
Това ми се, брайно, нажалило,
та си роним тия дробни сълзи,
сълзи роним, бели пръсти трошим.
оти, брайно, ти ми не оздраве,
ега би му насреща излело,
щом излезнеш и че го погубиш!
Одговара Дойчин болен юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
я улезни у ладни яхъре,
та извади коня некована,
девет годин, що не е ковано
ни ковано, нито па гледано,
ни па згода вода напоено.
Та я води Гюро налбатина,
нека кове коня вересия.
Аку станем, скъпо че му платим,
и два ката чем да му надплатим.
Ако умрем, просто нека му е!
Послуша го мома Ангелина,
та улезна у ладни яхъре,
та изведе коня некована,
девет годин, що не е кована,
ни кована, нито па гледна,
ни на згода вода напоено.
Заведе я Гюро налбатина:
- Бог помага, Гюро налбатине!
- Дал Бог добро, Дойчинова сестро!
И она му тогай казувала:
- Фала тебе, Гюро налбатине,
допрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш коня вересия.
Ако стане, скъпо че ти плати
и два ката че да ти надплати.
Ако умре, просто нека ти е!
Одговара Гюро налбатина:
- Фала тебе, моме Ангелино,
ако даваш снага на залога,
да ти ковем коня вересия?
И она се назад повърнала,
коня води и си сълзи рони.
На брата си това отказала:
- Леле брайно, Дойчин болен юнак,
я му кижем коня да ми кове,
он ми сака снага на залога!
Одговара Дойчин болен юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
я си земи сабля димиския,
девет годин, що не е точена,
та я носи Петру бичакчия
да източи сабля вересия.
Кога станем, скъпо че му платим
и два ката че да му надплатим.
Ако умрем, просто нека му е!
Слушала го мома Ангелина,
та си везе сабля димиския,
девет годин що не е точена,
занесе я Петру бичакчия:
- Бог помага, Петре бичакчийо!
- Дал Бог добро, Дойчинова сестро!
И она му тогай казувала:
- Фала тебе, Петре бичакчийо,
допрати ме Дойчин болен юнак
да източиш сабля вересия.
Аку стане, скъпо че ти плати
и два ката че да ти надплати.
Ако умре, просто нека ти е!
Одговара Петър бичакчия:
- Фала тебе, моме Ангелино,
аку даваш лице на залога,
да ти точим сабля вересия?
И она се назад повърнала,
сълзи рони и сабля си носи.
Ойде си на свой дворове,
па на брат си това казуваше:
- Леле брайно, Дойчин болен юнак,
я му кажем сабля да ми точи,
он ми сака лице на залога
да ми точи сабля вересия!
Одговара Дойчин болен юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
я отиди код Михо берберин,
нека дойде до моите двори
да обриче моя руса глава,
защо са ми коси натежали,
да обричи мене вересия.
Аку станем, скъпо че му платим,
ако умрем, просто нека му е!
И она го него послушала,
та си ойде код Михо берберин,
та на Михо тогай казуваше:
- Бог помага, Михо берберине!
- Дал Бог добро, Дойчинова сестро!
И она му тогай одговара:
- Фала тебе, Михо берберине,
айде д'име на нашите двори.
Допрати ме Дойчин болен юнак,
да отидеш него да обричеш,
да обричеш нему руси глава,
защо са му коси натежали,
че обричеш него вересия.
Кога стане, скъпо че ти плати,
и два ката че да ти надплати;
ако умре, просто че да ти е.
Одговара Михо берберина:
- Фала тебе, Дойчинова сестро,
аку даваш очи на залога,
да обричем него вересия?
И она се назад повърнала,
по друм иде и си сълзи рони,
и на брат си това отказала:
- Леле брайно, Дойчин болен юнак,
я му кажем тебе да обричи,
да обричи тебе вересия,
он ми сака очи на залога!
Одговара Дойчин болен юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
я изнеси тоя мораф пояс,
мораф пояс деведесе лахте,
да овием тънка поливинка,
ега ми се кости не разнише.
Сал да видим Църна Арапина,
да го видим, па тогай да умрем!
Слушала го неговата сестра,
изнела му тоя мораф пояс,
та си уви тънки половинки,
ега му се кости не разниша,
че е лежал девет годин дена.
Превеза си коси през рамена,
до пояс го коси загърнали.
Па на сестри тогай отказуе:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
изведи ми коня некована,
девет годин що не е ковано,
ни ковано, ни па гледано,
ни на згода вода напоено!
И изнеси сабля неточена,
девет годин що не е точена!
Извела му коня некована,
изнесе му сабля неточена,
девет годин що не е кована.
Излезнал е Дойчин болен юнак,
уяхна си коня некована,
и си везе сабля неточена.
А на сестра тогай отговара:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
изнеси ми тежка топузина
и цаливай моя десна ръка
да се простиш, що съм ти досадил,
те ме чуваш девет годин време,
девет годин време у постилки,
се завиваш, сестро, и постилаш.
Като ойдем при Църн Арапина,
дерман немам, сестро, Ангелино,
може Арап мене да погуби,
да се простим, па тогай че д'ойдем!
Слушала го сестра Ангелина,
цалива му тая десна ръка,
простили се със брата Дойчина.
Тогай стана Дойчин болен юнак,
та си пойде през Будина града,
та затражи Църна Арапина.
Казали го на ладни меани,
дето пие до три бъчви вино
и четвърта със бистра ракия,
Бог да бие Църна Арапина,
яхнал бъчва с това църно вино,
та си пие вино троегодско!
Потокна Дойчин болен юнак:
- Бог те убил, Църна Арапино,
аде язе за тебе съм дошел,
уготвих ти претопли вечери
и ти послах шарени постилки,
я излази низ ладни меани!
Арапин му тогай отказуе:
- Фала тебе, Дойчин болен юнак,
имаш време при мене да дойдеш!
Я ти пращам вечера да готвиш,
и твоята сестра Ангелина
да постиля шарени постилки,
довечера нагости че дойдем.
Ти си дошел с мене бой да биеш,
почекай ме коня да си стегнем!
Силен ветър лраи какво носи,
така тебе са че те понесем,
и твоята сестра че да либим!
Разсърди се Дойчин болен юнак:
- Бог те убил, Църна Арапино,
я излази низ ладни меани,
дерман немам од коню да слазим,
че съм лежал девет годин дена!
Арапин това не дочува,
па си стега тая добри коня.
Разсърди се Дойчин болен юнак,
кога везе тежка топузина,
та завъртя налево, надесно,
та съсипа тая ладна мена,
и Арапин на мегдан остана.
Като търгна сабля димиския,
щото били сабля неточена,
девет годин що не е точена,
ка завъртя налево, надсено,
отсече му тая църна глава,
та погуби Църна Арапина.
Па обърна коня ка назаде,
та отиде Гюро на дворове.
Кога везе тежка топузина,
та удари Гюро бели порти,
среди двори портите накара.
Ка потокна Дойчин болен юнак:
- Слазй, Гюро, од високи чардак,
да ти платим, коню що ми кова,
да ти дадем снага на залога!
Гюро му се жално-милно моли:
- Фала тебе, Дойчин болен юнак,
я си слезни од добрата коня
да ти ковем твоя добра коня,
да я ковем - пари ти не сакам!
Като търгна Дойчин болен юнак,
като търгна сабля димиския,
та посече Гюро налбатина.
И си търгна тежка топузина,
завъртя я налево, надесно,
та сасипа Гюро равни двори.
Па тогий се назад повърнало,
та отиде Петру на дворове.
Ка извади тежка топузина,
ка почукна Петру бели порти,
среде двори портите накара
и улезна Петру у сводове.
Та па си му потио говори:
- Слази, Петре, од високи чардак,
да ти платим сабля що ми точи,
да ти дадем лице на залога!
А Петър се милно-жално моли:
- Фала тебе, Дойчин болен юнак,
немой тизе мене да погубиш!
На си ми дай сабля димиския
да източим сабля неточена,
че я точим - пара ти не сакам!
Като махна Дойчин болен юнак,
та посече Петър бичакчия,
па си дигна тежка топузина,
завъртя я налево, надесно,
та сасипа Петру равни двори.
Повърна се Дойчин наназаде,
та отиде Миху на дворове.
Ка извади тежка топузина,
та почукна Миху бели порти,
среде двори портите накара.
Па си окна Дойчин болен юнак:
- Слази Михо, од високи чардак,
да ти платим глава що ми бричи,
да ти дадем очи на залога!
А Михо се милно-жално моли,
на Дойчин си потио говори:
- Фала тебе, Дойчин болен юнак,
я си слезни од добрата коня
да обричем твой руса глава,
че обричем - пара ти не сакам!
Търгна сабля Дойчин болен юнак,
та посече Михо берберина.
Па си везе тежка топузина,
завъртя я налево, надесно,
та сасипа Миху равни двори.
Повърна се тогай яа назаде.
Погубил е Църна Арапина,
погубил е Гюро налбатина,
погубил е Петър бичакчия,
погубил е Михо берберина!
Отиде си на свой дворове,
сестра му го на порти пресретна,
добра му е коня прихванала,
прихванала и го попитала:
- Леле бройно, Дойчин болен юнак,
казаха ми, а па не веруем,
дур не чуем од твоите уста,
че защо си Арапин погубил?
Тогай Дойчин на сестра казува:
- Не бой ми се, сестро Ангелино,
щото би зло, я се го изчистих:
я погубих Църна Арапина,
и погубих Гюро налбатина,
и погубих Петър бичакчия,
и погубих Михо берберина!
Това си е на сестра приказал.
и зорле си от коня па слезнал,
та си легна шарени постилки.
Беше грешен Дойчин болен юнак,
това лежал девет годин време.
И като си Арапин погуби,
и Господ му греовете прости,
и веднъга са с душа разтанал.
Се са збрали из Будина града,
закопаа Дойчин болен юнак.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011