Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен лега Дойчин болен юнак,
еве лежи девет годин дена,
низ очите муи пролетеа,
низ косите трева проникнала.
Сал го чува сестра Гюргелена
и чува му тая добра коня.
Мома ходи по рамни дворове,
пръсти троши, дробни сълзи рони.
Съгледа я Дойчин болен юнак,
па на сестра потио говори:
- Хей фала ти, сестро Гюргелено,
оти ходиш по рамни дворове,
пръсти кършиш, дробни сълзи рониш?
Що ти се е толко дасодило?
Девет годин мене от чуванье,
девет годин коню от гледанье
или, сестро, коню тимаренье?
А сестра му тиом отговори:
- Хей Дойчине, хей милого брайно,
не ми се е, брачу, досадило
девет годин тебе от чуванье,
нити, брайно, к оню тимаренье.
Нало ми се, брайно, нажалило,
ето стана девет годин дена,
какво, брайно, тизе болен легаш,
посили се Църна Арапина,
посили се у Будина града,
днеска руча крава яловица,
и па руча една фурия леба,
и па пие по бъчва ракия,
и си пие една бъчва вино,
на една нощ люби мома, хем невеста,
кое люби, живо не остае.
Редом реди по село големо,
ред дооди, брайно, и при мене.
Сношка ми е абер достигнало,
че да дойде Църна Арапина
да му печем крава яловица,
да му готвим една фурня леба,
да му купим и бъчва ракия,
друга бъчва със червено вино,
да му готвим мома и невеста.
Това ходим по рамни дворове,
пръсти троши, м дробни сълзи роним.
Кой че, брате, тебе да ми чува,
кой че, брайно, коню да ти гледа,
кой че, брайно, коню да тимари?
Проговори Дойчин болен юнак:
- Ей фала ти, сестро Гюргелино,
я улезни у ладни яхъре,
та заведи моя добра коня,
та го води Гюро налбатину
да ми кове коньо вересия;
ако станем, я че да му платим,
ако умрем, он че да ми прости!
И сестра го това послушала,
та улезна у ладни яхъре,
та изведе тая добра коня,
заведе го Гюро налбатину:
- Бог помага, Гюро налбатине!
Допрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш коньо вересия!
Ако стане, и он че ти плати,
ако умре, тизе да му простиш!
Проговори Гюро налбатино:
- Таком бога, моме Гюргелено,
ако плати, ако хич не плати!
Със него сме много живовали,
та сме пили това добро вино.
И му каво коню вересия.
Заведе го мома Гюргелена,
уведе го у ладни яхъре,
па отиде код Дойчину юнак.
На Дойчину потио говори:
- Фала тебе, Дойчине юначе,
Гюро кова тая добра коня
и подкова коньо вересия.
Проговори Дойчин болен юнак:
- леле варай, моя мила сестро,
я улезни у ладни земници,
та изнеси моя остра сабля,
девет годин сабля не острена,
девет годин сабля не вадена,
та я носи Петър бичакчиа
да ми остри сабля вересия.
Кога станем, я че да му платим,
ако умрем, па он да ми прости!
И сестра го това послушала,
везела е сабля ръждавица,
занесе я Петру бичакчия:
- Бог помага, Петре бичакчио,
допрати ме Дойчин болен юнак
да му остриш сабля вересия.
Кога стане, он че да ти плати,
ако умре, тизе да му простиш!
Проговори Петър бичакчия:
- Такой бога, моме Гюргелено,
я че острим сабля вересия,
ако даваш твое бело лице,
ако даваш мене на залога,
та да острим сабля вересия.
Побегна си мома Гюргелена,
отиде си на свои дворове,
па отиде код Дойчин юнаку,
па на Дойчин потио говори:
- Хей фала ти, Дойчине юначе,
какво каже Петър бичакчиа,
мое лице сака на залога,
да ти остри сабля вересия!
Проговори Дойчин болен юнак:
- Леле варай, моя мила сестро,
я елезни у ладни земници,
та отвори шарени ковчадзи,
та изнеси това бело платно,
та увежи мои болни кости,
чем да идем срещана Арапин.
Сестра си е брата послушала,
улезнала у ладни земници,
изнела е това бело платно,
та увеза Дойчин болни кости.
Изведе му тая добра коня
и качи го на доброго коня,
и му даде тежка топузина,
и му даде тая остра сабля.
Девет годин коня не яздена,
девет годин сабля не носена.
Излезнаа под Будина града.
Провикна се Дойчин болен юнак:
- Хей ти, бедо, хей ти, Арапине,
дека да си, код мене да дойдеш,
язе идем тебе на белега!
Ка го дочу Църна Арапина,
страшен беден, Бог да го убие!
Кога дойде код Дойчин юнаку,
с нога бие, та бразда изкопа.
Фърля топуз Църна Арапина,
а Дойчин го у ръкя прихвана.
Проговори Църна Арапина:
- Фала теб, Дойчине юначе,
стой, почекай, още веднъж да фърлим!
А Дойчин си на Арапин дума:
- Бог те убил, бедна Арапине,
я не можем на конь да се държим,
а ти сакаш ишалък да чиниш!
Фърля топуз Дойчин болен юнак.
Ка удари Църна Арапина,
девет лахте у земи пропадна
и десето се бело каменье.
Рита коня Дойчин болен юнак,
та отиде Арапови двори,
погубил е Арапово любе
и погуби Арапово дете,
натовари пет мъски иманье.
Право кара Дойчин болен юнак,
право кара Гюро на дворове:
- Хей фала ти, Гюро побратиме,
я излезни на белите порти
да ти платим, що ми коня кова.
Излезнал е Гюро налбатино,
със него се двата прегърнаа,
прегърнаа и се цаливаа.
Остави му две мъски иманье,
па му плати, що му кова коня.
Па отиде Петру на дворове.
Провикна се Дойчин болен юнак:
- Хей фала ти, Петре бичакчио,
я излезни на белите порти
да ти платим, що ми остри сабля!
Излезнал е Петър бичакчиа.
Дойчин тегли тая остра сабля,
сабля търгна, глава му пресече.
Отиде си на свои дворове.
Сретнала го сестра Гюргелена,
свалила го от добрата коня
изнесе го на високи чардак.
Проговори Дойчин добър юнак:
- Леле варай, сестро Гюргелено,
я ми слезни от високи чардак,
че отвежем това тънко платно,
че отвежем от моята снага!
Сестра бега от високи чардак,
от отвеза това тънко платно.
Се му кости низ кожа паднаа
и он сам се със душа разтана!

 


София, кв. Връбница (СбНУ 43, № 87 - "Болен Дойчин и Черен Арап - 2"; =БНТ 1, с. 562 - "Болен Дойчин и Черен Арапин"; =БНПП 1, с. 190 - "Болен Дойчин и Черен Арапин"); налбатин - налбантин.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011