* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Разболял ми се, разболял,
Ботушан млада войвода;
лежал Ботушан, че болял
тъкминко девет години,
девет дюшека изгнои
и девет басмени лъгянца.
На десетата година
Ботушан млада мойвода,
той се на Бога помоли:
- Няма ли, Боже, няма ли,
я майка, Боже, я сестра,
я сестра, Боже, я братец,
да дойде, да ме обиди,
да ми постилка подсуши!?...
Как се й Ботушан помолил,
че го зачула, зачула
негова мила сестрица,
сестрица, мила Милица.
Станала рано в понделник,
грабнала стовна шарена,
наела тънки пътеки,
че си в горица отиде,
че там батя си намери,
че той си лежи, не може...
Че го Милица подсуши
и го на прусто изведе,
седнала й да му попощи.
Дур му Милица поскала,
урони сълзи, заплака:
- Бате ле, бате Ботушан!
Той на Милица продума:
- Милице, мойта сестрице,
отде се, Милице, зададе
тази ми дребна росичка?
Милица, мома хубава,
и тя на батя продума:
- Не ми е, брате, росица,
най ми е малка сълзица.
Тогаз Милица продума:
- Батьо льо, батьо Ботушан,
аз дойдох, батьо, аз дойдох,
да се на тебе оплача.
Чул ми се й, батьо, и прочул
един ми грозен Арапин,
вредом по света той ходи,
де има моми хубави,
и той си реди момите.
До мене й, братко, ред дошло -
вчера ми й хабер проводил
аз да му къща натруфя,
и постилка да му променя.
И аз си, братко, избягах,
и аз въз тебе аз дойдох,
да се на тебе оплача...
Брат й, брат й Ботушан,
и той на Милица продума:
- Милицо, мойта сестричке,
ти иди, иди, Милице,
в мойто тъмно яхъри,
изведи конче хранено,
че й (го) поведи, заведи
пазаро на чаршията.
Там има, сестро, там има,
едно ми младо налбатче,
Иванчо, младо налбантче;
кат си кончето заведеш,
и много здраве занеси
от твоя братец Ботушан.
Иванчо, младо налбантче,
той на Милица продума:
- Милицо, моме хубава,
лъжи, Милице, кого щеш,
кат се й батьо ти погубил,
станало й девет години,
тази година десета...
Аз ще ти конче подкова
с налъмени подкови,
с елмазени гвоздове;
ти ще ми дадеш, Милице,
една хубава целувка!
Милица, мома хубава,
и тя се люто разсърди,
грабнала й конче в ръцете,
и тя се назад повърна,
и въз батя си отиде.
И тя на батя си продума:
- Батьо льо, батьо, аз дойдох
да се на тебе оплача.
Кат ме, батьо, проводи
въз това младо налбантче,
и то ми, батьо, продума:
"Милицо, моме хубава,
лъжи, Милице, кого щеш,
кат се й батьо ти погубил,
станало й девет години,
тази година десета...
Аз ще ти конче подкова
с налъмени подкови,
с елмазени гвоздове;
ти ще ми дадеш, Милице,
една хубава целувка!"
И той на Милица продума:
- Милицо, млада сестрице,
пак ще си конче поемнеш,
че го на пазаро заведи,
пазаро на чаршията,
на Димитра дормаджията -
да си кончето измери,
да си сълбички направи,
аз ще си конче възседна!...
Милица, мома хубава,
и пак батя си послуша,
че си кончето поведе,
че го на пазара заведе,
на Димитра долмаджията.
Че си кончето измери,
че си сълбица направи,
че я на Милица подаде.
И тя сълбичка поела,
и си кончето поведе,
че я поведе, заведе
въз нейньо брат Ботушан.
Ботушан конче възседна,
и той Милица натруфи
с негова пушка бойлия.
Тръгнали и тий да идат
пазаро из чаршията.
Как го Иванчо съгледа -
мишчи го дупки не сбират...
Ботушан, млада войвода,
доде из пазар ходеше,
и си Арапче съгледа,
Арапче, грозно манафе.
Като го Ботушан съгледа...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011