* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Ангелинко чернооко,
Ангелинко, ле, черноока!
Побольи се Болен Геро,
Ангелинка по двор йоди,
по двор води, бел кон води,
бел кон води, юзди влачи,
юзди влачи, сълзи роньи,
согледа я Болен Геро,
па й дума продумува:
- Ангелинко черноока,
конче водиш, юзди влачиш,
юзди влачиш, сълзи роньиш -
дали си нещо кахърна
или си гола и боса?
Ангелинка му говори:
- Нито съм нещо кахърна,
нито съм гола и боса;
прочуле са се, прочуле
до три ми Черни Арапе,
секъде са преодиле
и навамо преминале,
на ден яле фурна леба,
на ден пиле бачва вино,
нощ любиле две девойки,
две девойки, две невести,
де да найда фурна леба,
да да найда бачва вино,
де да найда две девойки,
две девойки, две невести?
Я Геро й продумува:
- Ангелинко чернооко,
намери ми свилен пояс,
да увържа болна глава,
намери ми остра сабля,
като дойдат в рамни двори
ти изчукай, ти извикай,
язе, моме, ще излезна
сас Арапе да се бия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011