* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Кантелена, Кантелена, Кантелена, мори, двори мела,
двори мела, мела и плакала.
Догледал я брат й Геро
та на Канта говореше:
- Защо, Канто, двори метеш,
двори метеш, сълзи рониш?
Дали ти се додеяло
от моята тежка къща,
иле ти се додеяло
от моите добри гости,
посрещанье, испращанье,
слагаеки, дигаеки?
- Нито ми се додеяло
от твоята тежка къща,
нито ми се додеяло
от твоите добри гости,
посрещанье, испращанье,
слагаеки, дигаеки.
Туку ми е друга грижа -
прочул се е църн Арапин,
църн Арапин, църн татарин,
редом оди по козите,
редом оди по селата,
по селата, по къщите,
на ден яде фурна леба
и по крава яловица,
на ден либи по девойка.
Ред е дошло в наше село,
в наше село, нашта къща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011