* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Арапин хабер проводи
до карловските чорбаджии -
да колят крави ялови,
да готвят гозб всякакви,
да пекат в пещи хлябове,
една мома да му приготвят,
с нея да се забавлява -
времето си да прекарва.
Карловски пусти чорбаджии
клали са крави ялови,
готвили гозби всякакви,
пекли са в пещи хлябове.
Чудят се, още маят се
от къде да му мома приготвят -
всеки му е свидно чедото.
Наи-подир те са решили
Маркова сестра да изведат,
Маркова сестра - Маринка,
тя няма от никъде никого.
В Маринкини отишли,
на пътна врата похлопали,
похлопали, още повикват.
Не е излязла Маринка,
на изляза майка й.
Карловски пусти чорбаджии,
те на майка й думаха:
- Бабо ма, Маркова мамо,
я си Маринка приготви,
хубаво да я премениш,
с бяла забрадка забради -
при Арапин да я доведеш!
Тя дано мяза на брат си -
да ни селото отърве
от този черен Арапин!
Маркова стара майчица
тя по двори ходи и плаче,
люто си Марко кълнеше:
- Марко льо, олум, Марко льо,
да се провалиш, проселиш,
душа ти място да няма -
веднъж в годината ще трябваш,
и тебе те няма тука
да си селото отървеш
от този черен Арапин!
Маринка навън излезе
и на майка си думаше:
- Мамо ма, мила мамо ма,
що по двори ходиш и плачеш
и често бате споменуваш?
Да не са батко хванали,
хванали или убили?
Майка й дума, продума:
- Не са батко ти хванали,
нито пък са го убили.
Аз трябва да те заведа
при този черен Арапин
с тебе да се разправя,
времето си да прекарва!
Маринка тихо заплакала.
Пиленце пее на дърво,
хем пее, хем си говори:
- Маринке, мома хубава,
бързо си писмо напиши
до Марко - твоя мил братец...
Маринка писмо написа
и на пиленце го предаде.
Пиленце леко подхвръкна,
право при Марко отиде
и си писмо остави
на Марково дясно коляно.
Марко си писмо прочете,
че се на конче преметна
и у тях си отиде.
Майка си на двор завари,
като плаче и като нарежда.
Марко си мама дума:
- Стига си, мамо, плакала
и мене си люто клела!
Я ме, мамо, премени,
бяла забрадка забради,
при Арапин ме заведи!
Че го майка му премени
с Маринкина баш премяна
и му мустаци превърза,
с бяла забрадка забради,
че го при Арапин заведе,
заведе и го остави.
Арапин мома посреща
и за ръка я улови,
улови и й продума:
- Много си, моме, хубава!
Що ти са ръцете грапави -
на мъжки ръце приличат?
Марко си гневно догневя,
че си Марко премяна хвърли,
мустаци отвърза -
мустаци му две овенски руна,
че си Арапин улови,
високо той го издигна,
в земята го удари,
че си селото отърва
от този черен Арапин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011