* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Излегол е Църна Арапина,
Солун касаба плен ке я плени.
На ручок изяжда по фурна леб
и по една крава яловица
и по бочва вино изпива;
на ден люби по една добра невеста,
иа нощ люби по сдиа малка мома -
деня люби, вечер я копая,
ношка люби, заран я копая.
Редом реди по села, по къщи,
реда дойде на Дойчинова сестра.
Станала е сестра Янгелина,
станала е рано у неделя -
равни двори мете, дребни съзи рони.
Догледа я Болен Дойчин -
девет години од постела не станал,
одговори на сестра Янгелина:
- Дали ти се, сестро, додеяло,
дигаеки, сестро, слагаеки,
слагаеки, сестро, често постилаеки,
или ти се додеяло
од сиви крави мъзееки?
Одговори сестра Янгелина:
- Не ми се е, брату, додеяло,
тебе, брату, дигаеки, слагаеки,
често, брату, постилаеки,
не ми се е додеяло
од сиви крави мъзееки;
излегла е Църна Арапина
Солун касаба плен ке я плени,
на еден ручок, брату, изяжда
по една фурна леб,
и по крава яловица,
и по бочва вино изпива.
Редом реди по села, по къщи:
на ден люби по една добра невеста,
на нощ люби по една малка мома,
дене люби, брату, вечер я копая,
ношка люби, брату, заран я копая.
Проговори Болен Дойчин:
- Имаш ле, сестро, платно бубакерно?
- Имам, брату, имам триста аршина -
платно бубакерно.
Собрал си е Болен Дойчин коски -
неговите коски.
Одговори на сестра Янгелина:
- Сестро Янгелино, коня вода,
поила ле си го?
Одговори неговата сестра:
- Поила сам го, брату, и сам го зобила,
ама не сам го чешкала.
- Одведи го, сестро, на налбатин,
мой побратим коне да подкове.
Ако остана жив, ке му плата,
ке му плата и ке му надплата;
ако умра нека ме прощават
и просто да е.
Одведе Янгелина таа добра кона
на налбантин Дойчинов побратим.
Одговори Янгелина на налбантин:
- Нарача брат ми Дойчина
коне да подковаш;
ако остане жив, ке ти плати,
ке ти плати и надплати,
ако умре прощавай, просто да е.
Одговори налбантин, Дойчинов побратим:
- Заложи твоя равна става,
ке подкова на брат ти коне!
Я она се назаде поврнала,
дробни съзи заронила.
Одговори Янгелина на Болен Дойчин:
- Брату Дойчин, тера ме да му заложа
моя равна става да подкове коне.
- Однеси, сестро, моя остра сабя
на коваче малко да я наточи;
ако остана жив ке му плата,
ке му плата и ке му надплата.
Ако умра, нека прощава
и просто да е.
Однесе остра сабя Янгелина.
- Коваче, зарача брат ми Дойчин,
остра сабя да наточиш,
ако остане жив ке ти плати,
ке ти плати и ке ти надплати,
ако умре прощавай,
просто да е.
- Заложи твое бело лице,
ке наточа на брат ти остра сабя!
И она се назад поврнала
дробни съзи заронила:
- Брату Дойчин, тера ме да му заложа
мое бело лице да наточи сабя.
Одговори Болен Дойчин:
- Иди, сестро, земи од фурнаджия
за пет пари леб,
ако остана жив, ке му плата,
ако умра, нека прощава,
и просто да е.
Ойде Янгелина од фурнаджия
потера леб за пет пари.
Я фурнаджия одговари:
- На за десет пари, пари не му терам,
алал нека му е!
Однесе Янгелина на Болен Дойчин леб,
одговори Янгелинка:
- Не ти тера, брату, пари за леб.
Па си вяхна Болен Дойчин
негова добра кона и пойде
во Солун касаба.
Къде одеше, силен пламен се дигаше,
коне ка биска, пламен му излазаше од уста.
Излезнал си Болен Дойчин
на Солунско поле,
па гледа дека е Църн Арапин,
па си виде Църн Арапин дека е.
Ойде си Болен Дойчин,
одговори на Църн Арапин:
- Стани, Църн Арапин,
да поиграме наш'те добри конье!
Църн Арапин одговори на Болен Дойчин:
- Болен Дойчин, жълта курешко,
девет години не си станал од постела,
с тебе ле ке стана коне да проиграм!
- Стани, стани, Църна Арапина,
и язе малко да се разшена!
Станала е Църна Аралина,
яхнала е негова добра кона,
пущия й по Солунско Поле -
Болен Дойчин е надбързил Църн Арапин.
Одговори Болен Дойчин на Църн Арапин:
- Да надфърламе топузьето,
да видим кой ке надфърли!
Надфърлали са топузьето,
Болен Дойчин я надфърлил.
Одговори Болен Дойчин на Църн Арапин:
- Удри напреде, Църна Арапина,
отепай ме, стига да се мача!
Замайнала Църна Аралина по Болен Дойчин,
Дойчинова добра коня е свила нозете на земя,
не могла е да удари Болен Дойчин.
Одговори Църна Арапина:
- Още еднъж, Дойчине, ке маана.
Болен Дойчин одговори:
- Еднъж ме е майка раждала,
еднъж ти по мене мааш,
сега си е реда на мен.
Та си маана Болен Дойчин по Църна Арапина,
давет аршина в земя е накарал.
Па си спадна Болен Дойчин:
отсече на Църн Арапин главата,
та я однесе фоф Солуна града.
Тогай са Болен Дойчин награда дали.
Па си ойде кон налбантин -
Дойчинов побратим.
Одговори Болен Дойчин:
- Излези, налбантине, да ти плата,
да ти плата и надплата
коне що подкова!
Излезе си налбантин,
па си маана Болен Дойчин
сос негова остра сабя
отсече му главата.
Па си ойде Болен Дойчин кон коваче,
одговори на него:
- Излези да ти плата, надплата,
що ми остра сабя наточи!
Излезе си коваче,
па си мавна Болен Дойчин по него,
отсече му главата на него.
Ойде си Болен Дойчин фурнаджиче:
- Излези, фурнаджиче, да ти плата.
да ти надплата леба що ми даде!
Я фурнаджиче одговараше:
- Пари не ти терам, алал нека ти е лебо!
Па си ойде Болен Дойчин дома,
слегла од негова добра коня.
Дури да тури сестра му зоба на коне,
кога се е върнала - Болен Дойчин починал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011