* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Усилил ми се е, бре, Черн Арапина -
на ден си, бре, яде, по три фурни леба,
по три фурни леба, три крави ялови,
яла на вечеря по мома хубава.
Вечер да я люби, заран да я губи.
Редом е по ред момите изредил -
дошло е ред и за Йонка хубавица,
Йонка хубавица, Дойчинова сестра;
па е писмо писал Черн Арапина,
та е писмо пратил на Болен Дойчина,
да заведе Дойчин негова сестрица,
негова сестрица, Йонка хубавица.
Рано е ранила Йонка хубавица,
рано е ранила двори да си мете,
като двори мела, мела и помела,
отдек се е взело селското пъдарче!
Па на порти чука, чука и повика,
че излезна Йонка, Йона хубавица,
Йонка хубавица, Дойчинова сестра,
на пъдарче порти, порти отворила.
Нали й подаде селското пъдарче,
нали й подаде това бело книжле,
това бело книжле с това дребно писмо -
Йонка книга чете, дребни сълзи рони!
Съгледал я брат й, Болен, бре, Дойчина,
па на Йонка дума, дума проговаря:
- Леле, сестро Йонке, Йонке хубавице,
дали ти съм, сестро, язе, бре, досадил,
или ти е, сестро, конче омръзнало,
та си двори метеш, дребни сълзи рониш?
Що да рече Йонка, Йонка хубавица -
тя на брата си дума отговаря:
- Леле варе, бае, Болен, бре, Дойчине,
нити си ми тизе, бае, бре, досадил,
нити ми е конче, бае, омръзнало,
най ми се усилил, бре, чърн Арапина!
На ден си, бре, яде, по три фурни леба,
по три фурни леба, три крави ялови,
три крави ялови, три бъчви с вино,
яла на вечеря по мома хубава -
вечер да я люби, заран да я губи...
Редом е поред момите изредил,
па е писмо писал чърна Арапина,
та го, бае, пратил, при него да идеш,
при него да идеш, мене да заведеш -
вечер да ме люби, заран да ме губи.
Затова си двори, двори, бае, мета,
двори, бае, мета, дребни сълзи роня.
Отговаря болен, Болен, бре, Дойчина:
- Не бой ми се, сестро, Йонке хубавице,
но си иди, сестро, в ладни яхъри,
изведи ми конче, конче доралия!
Па иди при младо, при младо албатче,
конче да ми кове на юнашка вера,
на юнашка вера, вера, вересия.
Че на бой ще ида, бой да се, бре, бия,
бой да се, бре, бия, с чърн Арапина -
кога ще се вратя, тога ще му плата!
Скоро е отишла Йонка хубавица,
скоро е отишла във ладни яхъри,
па извела конче, конче доралия,
заведе го Йонка при младо албатче,
па си дума Йонка, Йонка хубавица,
па си дума Йонка на младо албатче:
- Ой те тебе, младо, младо, бре, албатче,
много ти здраве от Болен Дойчина,
ида да му ковеш конче доралия,
на юнашка вера, вера, вересия,
че ще на бой иде, бой да се, бре, бие,
бой да се, бре, бие със чърн Арапина;
кога ще се врати, тогаз ще ти плати!
Ох, проговаря, бре, младо албатче:
- Леле, варай, Йонке, Йонке хубавице,
я ще тебе конче, конче да ти кова,
на юнашка вера, вера вересия,
ако си заложиш твойто бело лице,
твойто бело лице залог да оставиш -
тогава ще конче язе да ти кова,
на юнашка вера, вера, вересия!
Какво ще да прави Йонка хубавица?
Тя си е кончето назаде върнала,
па си е отишла при Болен Дойчина,
па си на Дойчина дума, проговаря:
- Ох, леле, варе, бае, Болен, бре, Дойчине!
Пустото албатче мене ми посака,
лице да заложа, залог да оставя -
та тогава конче, конче да ти кове
на юнашка вера, вера, вересия...
Проговаря болен, Болен, бре, Дойчина:
- Ох, остави го, сестро, Йонке хубавице,
остави го, сестро, пусто да остане,
че моето конче нековано ходи.
Па си иди, сестро, Йонке хубавице,
па си иди, сестро, във нова собица,
та изнеси, сестро, сабята ръждава,
сабята ръждава, ръждава ръждица,
па си иди, Йонке, при Петър майсторче,
при Петър майсторче сабя да ми точи
на юнашка вера, вера, вересия,
че ще на бой да ида, бой да се, бре, бия,
бой да се, бре, бия, с чърн Арапина;
кога ще се вратя, тога ще му платя!
Скоро е отишла Йонка хубавица,
скоро е отишла във нова собица,
па изнела сабя ръждава ръждица,
па отишла Йонка при Петър майсторче,
па на Петър дума, дума, проговаря:
- Ой леле, бре, Петре, леле, бре, майсторче,
много ти здраве от Болен Дойчина,
сабя да му точиш на юнашка вера,
на юнашка вера, вера, вересия,
че ще на бой да иде, бой да се, бре, бие,
бой да се, бре, бие с чърн Арапина -
кога ще се врати, тога ще ти плати!
Ой що да рече Петър майсторчето?
Той си на Йонка дума проговаря:
- Ой, леле, Йонке, Йонке хубавице,
я ще тебе сабя, сабя да ти точа,
на юнашка вера, вера, вересия,
ако си заложиш твойта равна снага,
твойта равна снага залог да оставиш -
тогава ще сабя, сабя да ти точа
на юнашка вера, вера, вересия!
Ох, що да прави Йонка, Йонка хубавица?
Тя си сълзи рони, па е отишла,
па е отишла при Болен Дойчина,
па си Йонка дума, дума, проговаря:
- Ле, варе, бае, Болен, бре, Дойчине!
Пустото майсторче мене ми посака,
мене ми посака мойта равна снага,
мойта равна снага залог да оставя -
та тогава сабя, сабя да ти точи
на юнашка вера, вера, вересия.
- Ох, леле варе, сестро, Йонке хубостнице,
иди я остави, пуста да остане,
че моята сабя неточена сече!
Но си иди, сестро, Йонке хубостнице,
но си иди, сестро, при младо бакалче,
та му сакай, сестро, триста лакти платно
на юнашка вера, вера, вересия,
че ще на бой да ида, бой да се, бре, бия,
бой да се, бре, бия със чърн Арапина;
кога ще се вратя, тога ще му платя!
Скоро е отишла Йонка хубавица,
скоро е отишла при младо бакалче,
па си дума Йонка, Йонка хубавица,
па си дума Йонка на младо бакалче:
- Ой те тебе, младо, младо, бре, бакалче,
много ти здраве от Болен Дойчина,
ида да му дадеш триста лакти платно,
на юнашка вера, вера, вересия,
да овърже Дойчин гнилите си кости,
че ще на бой да иде, бой да се, бре, бие,
бой да се, бре, бие с чърн Арапина;
кога ще се врати, тога ще ти плати!
Що да ребе, бре, младото бакалче!
То на Йонка дума, дума, отговаря:
- Леле варе, Йонке, Йонке хубавице,
за такъв приятел как не ще му дам?!
Па си отмерило младото бакалче,
па си отмерило триста лакти платно,
та го взела Йонка, Йонка хубавица,
та го даде Йонка на Болен Дойчина,
та овърза Дойчин гнилите си кости,
па си качи конче, конче нековано,
па си узе сабя, сабя неточена,
па си узе тежка, тежка боздугана,
па отиде Дойчин на Косово поле,
да си чака, Дойчин, чърн Арапина -
да му даде Дойчин своята сестрица,
своята сестрица, Йонка хубавица...
Йете Арапина оттатък че иде,
па на Дойчин дума, дума проговаря:
- Ой те тебе, болен, Болен, бре, Дойчине,
войдиш ли ми твойта, твойта сестра Йонка,
твойта сестра Йонка, Йонка хубавица?
Отговаря болен, Болен, бре, Дойчина:
- Ой те тебе, чърно, чърно Арапине,
я не давам моя сестра хубавица,
сестра хубавица за теб да отиде!
Разсърди се, бре, чърн, чърн Арапина,
па си фърли със тежка, със тежка боздугана,
да удари болен, Болен, бре, Дойчина.
Дойчин си посега със десната ръка,
та улови тежка, тежка боздугана.
Проговаря Дойчин, Болен, бре, Дойчина:
- Ой те тебе, чърно, чърно Арапино,
заложи се тизе, тизе, бре, насреща,
да ти върна тежка, тежка боздугана.
Нали се излъга чърн Арапина,
той се, бре, залага среща Болен Дойчин.
Па си фърга болен, Болен, бре, Дойчина,
па си фърга с тежка, с тежка боздугана,
та удари Дойчин чърн Арапина,
удари го Дойчин между двете очи -
та му главата на две, бре, разлупи!
Па се върна болен, Болен, бре, Дойчина,
Болен, бре, Дойчина у дома се върна,
па си дума Дойчин на сестра си Йонка:
- Леле, сестро, Йонке, Йонке хубавице,
яла със мен да идем, мене да заведеш,
мене да заведеш при младо албатче,
да му платя, Йонке, моето коване,
дек' ми конче ковал на юнашка вера,
на юнашка вера, вера, вересия!
Па отиде болен, Болен, бре, Дойчина,
па отиде Дойчин при младо албатче,
па на порти чука, чука и повика.
Нали се излъга младото албатче,
нали се излъга, та порти отвори -
удари го болен, Болен, бре, Дойчина,
удари го със тежка, със тежка боздугана,
та си му очи, очи, бре, изкачат!
Па си дума болен, Болен, бре, Дойчина:
- На ти си парите, дек' ми си послужил!
Па се върна болен, Болен, бре, Дойчина,
та отиде Дойчин при Петър майсторче,
па на порти чука, чука и повика.
Нали се излъга, бре, Петър майсторче,
нали се излъга, та порти отвори -
удари го болен, Болен, бре, Дойчина,
удари го със тежка, със тежка боздугана,
удари го Дойчин между двете очи.
Па се отвърна Болен, бре, Дойчина,
та отиде Дойчин при младо бакалче,
та да му заплати триста лакти платно -
па си му наброи шестотин, бре, рубли...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011