* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Лежи Демян девет годин време,
та си лежи все на едно място -
низ очи му муи пролетели,
низ кости му трева проникнала,
у чамбас му змии изводили;
и при него една Яна мила сестра.
И говори Демян болен юнак:
- Леле, Яно, леле, моя мила сестро,
я си ойди при Петре младо симичиче,
да ми земеш три жежки симида
и ми земи моя добра коня,
та го води на Петре налбатин
да го кове, богме, вересия -
"Ако стане, браток че ти плати,
ако умре, че му простиш!"
Продума си Петре младо налбаче:
- Нему ковем коня вересия,
ако дадеш твое бело лице...
И она е коня повернало,
па си ойде при младо симичиче,
та си сакат три жежки симида -
"Ако стане, браток че ти плати,
ако умре, богме, че му простиш!"
Я си сака младо симичиче,
оно сака черни очи на залога.
Поверна се неговата сестра,
сестра, ядната Яна,
поверна се веднъг назадека,
и си върна коня некована,
и не земало той жежки симидо.
- Щото беше той младо налбаче -
оно сака беле лице на залога.
Щото беше младо симичиче -
оно сака църни очи на залога.
Дума дума Демян болен юнак:
- Чуеш мене, моя мила сестро,
я улезни у ладни зевници,
та изнеси платно бобучерно,
да увием тия гнили кости.
И она е брата послушало -
изнела е платно бабочерно,
та увило тия гнили кости.
И се метна на рамена,
девет годин коня некована,
ни кована, ни зоба зобило,
ни м', богме, ни вода поено;
и си метна коню на рамена,
и си зема та остра сабля,
що не е девет годин острена,
запаса си Демян вреден юнак,
запаса си сабля неострена,
неострена, ни пай брисана.
Бутна коня низ тесне клисури,
у среща му църна Арапина:
- Е, Демяне, е, Болен Демяне,
я, къде си коня убързило?
А Демян му дума продумало:
- Що ме прашаш, църна Арапино,
че да идем да си я поплатим,
що ми е Петре коня ковало,
и що ми е пратило младо симичиче,
пратило ми жежки симида.
И си ойде, та си ока Петре налбаче:
- Чуеш мене, бре, Петре налбаче,
я излезни, язе да ти платим!
Язе прати моя добра коня,
и я ти прати тия подковалия.
А оно му сказало:
- Не съм я подковал.
А Демян му дума продумуе:
- Язе прати Яна ядна сестра,
тизе сакаш бело лице на залога.
И си окна младо симичиче:
- Ела, тизи, тебе да си платим,
що ми прати три жежки симида -
тизи сакаш черни очи на залога.
И тогай си Болен Демян,
извади си сабля неострена,
тай погуби той младо налбаче,
и погуби той младо симичиче,
дека му коня не ковали,
и дека му не е пратили,
не пратили той жежки симида...
Бутна коня, веднъг се назаде върнало,
и си сретна църна Арапина -
продума му веднаг болен юнак:
- Бог те уби, църно Арапино,
що ми мене тизи говораше?
Очеш с мене ти бой да правиш?
И Арапин му дума продумуе:
- Очем! рекъл Арапин.
Продума му Демян болен юнак:
- Бог те уби, църно Арапино,
я съм увил тия гнили кости,
тизи фърли с лека боздогана.
Арапи е фърлило с лека боздогано,
Демян пружи тая десна нога
и повърна лека боздогана.
И тогай си веднъг оно продумуе:
- Бог те уби, църно Арапино,
я ми стани тизе на белега -
я че фърлям с лека боздогана...
И си фърли, и си го накара
три-девет лакти у земи.
Пай си ойде при негова сестра,
и му каза: - Яно, ядно сестро,
я погуби той младо налбаче,
и погуби младо симичиче,
и погуби църна Арапина.
Я отвърти платно бабучерно,
та ми отвий тия гнили кости,
и размути ми до осемдесе рани,
та наточи тия църни кърви,
та бележи дърве и камене;
та си слезни у гора зелена,
та наточи вода у руменче,
та донеси да си се напием.
Даде Господ тоя силен дъждок,
та си отми дърве и камене
и тогай се Демян с душа разставило...
Тогай ока неговата сестра:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
я не можем брата да си найдем!
Я ме створи пиле куковица,
да си летим от дърво на дърво -
егай би си брата погодила.
Гарван гаче у гора зелена:
- Ела, вуче, месо да ядеме -
ти да ядеш това люто месо,
я да пием тия църни очи!
И тогай го сестра намерило,
намерило, и с душа разставило...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011