* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен Дойчин болен лежи,
сета с богом три године,
не умире, не станува.
Де излезе Църн Арапин,
'ав Солуна Солун града,
борба тера да се бори,
нема борец спроти нето.
Телал личи, ем ми тера,
по една крава яловина,
по една фурна чиста леба,
и по една добра девойка на вечер,
рет по редом на селото.
Редо дойде Болен Дойчин,
да му зготви една фурна,
една фурна чиста леба,
да му зготви една крава яловина,
и милна сестра Ангелина.
Как го дочу Ангелина,
по двор ходи сълзи рони,
каште влева пръсте кърши;
догледа га Болен Дойчин,
та й вели и говори:
- Варай, сестро Ангелино!
От що ти се додеяло:
ил' от дигане, ил' от слагане,
ил' от главица връзоване,
от понуди подаване?
- Варай, варай, милен братко,
милен братно, Болен Дойчин!
Не ми се додеяало
и от дигане и от слагане,
и от главица връзоване,
от понуди подаване.
Е бре, чул си или не си,
де излезел црън Арапина
'ав Солуна Солун града,
телал личи, борец тера,
борец тера да се бори,
борец нема спроти него;
телал личи таин тера.
таин тера от селото:
по една крава яловица,
и по една мома я на вечер;
сички редом се изредоха,
на назика редо дошел.
Проговори Болен Дойчин:
- Варай, сестро Ангелино!
Я изкарай бърза коня,
три године некована,
некована, невидена,
я да идеш на мой побратим
мой побратим Мустафа,
да ми кове бърза коня
на юначка вересия.
Та си стана Ангелина,
та изкара бърза коня,
та закара на млад Мустафа,
те му вели Ангелина:
- Варай, варай, млад Мустафа!
Млад Мустафа налбатине,
ме е пустал Болен Дойчин,
Болен Дойчин, мойо брата,
да му ковеш бърза коня
на юначка вересия.
Млад Мустафа й зборува:
- Ангелино, малка моме!
Да ми дадеш църни очи,
така коня да му кова,
на юначка вересия.
От там се Ангелина повърнала;
- Варай, братко, Болен Дойчин!
Твой мил побратим млад Мустафа,
той ми тера църни очи,
така коня да ти кове,
да ти кове на юначка вересия.
Та й вели и говори:
- Варай, сестро Ангелина!
Я уземи остра сабя,
три години небрешана,
небрешана, неточена,
да е занесеш мой побратим,
мой побратим Хасан бичикчия.
да наточи остра сабя
на юначка вересия.
Те га юзе Ангелина,
остра сабя небрешана,
та му вели и му говори:
- Варай, вapaй, мил побратим,
мил побратим бичикчия,
бичикчия млад Хасана!
Ме е пуснал Болен Дойчин,
да наточиш остра сабя
на юначка вересия.
Проговори млад Хасана:
- Ангелина, малка моме!
Да ми дадеш църни очи,
така сабя да наточа
на юначка вересия.
Подвърна се Ангелина
та му вели и говори:
- Варай, братко, Болен Дойчин!
Твойо мил побратим бичикчия,
той ми тера църни очи,
такай себя да наточи.
Проговори Болен Дойчин:
- Варай, сестро Ангелино!
Я побръкни сандуците
да изкараш тенко платно,
да запаша половини,
да си стегна болни коски.
Послуша го Ангелина,
та побръкна сандуците,
та изкара тенко платно,
тенко платно триста лакти;
запаша си половини,
та си стегна болни коски,
та й вели, и та й говори:
- Варай, сестро Ангелино!
Дай ми сабя да запаша,
ако не е небрешана,
небрешана, неточена;
тегли коньо бинекташи,
ако не ми е коньо некована:
три години некована,
некована, нечешана;
яз да вида Църн Арапин
що човек е, що юнак е?
Тръга коньо бинекташи,
те си вяхна Болен Дойчин,
та отиде 'ав Солуна,
'ав Солуна Солун града.
И га гледа Църн Арапин
под бела чадера:
тамо яде и си пие,
малка мома диван стои.
Как го фати Болен Дойчин
та го удри девет педи,
девет педи 'ав земята.
Та се върна Болен Дойчин,
той отиде млад Мустафа,
млад Мустафа налбатино,
как то виде млад Мустафа:
- Добре дойде, Болен Дойчин!
- Добре найдо, налбатино!
Кай изкара остра сабя,
те му вели и му говори:
- На ти, на ти, млад Мустафа,
на ти Мустафа, мил побратим,
на ти, на ти църни очи!
Та му юзе руса глава.
Той отиде на бичикчия,
бичикчия, мил побратим,
как го виде млад Хасана,
на нога се найде:
- Добре дойде, мил побратим,
мил побратим, Болен Дойчин!
- Добре найдо, бичикчия,
бичикчия, мой побратим!
На ти, на ти църни очи!
Те му юзе руса глава.
Подвърна се Болен Дойчин,
той отиде дури дома;
сопаша си остра сабя,
сопаша си болни коски,
тогай душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011