* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Болен лежи Дойчин добър юнак,
болен лежи девет годин време,
низ уши му врабци пропеяли,
низ кости му трева проникнала.
Посили се Черна Арапина,
посили се по Будина града,
на ден яде по две вурни леба,
и си яде по крава ялова,
и си пие по две бъчви вино,
а третата таз люта ракия,
на нощ люби мома и невеста.
Редом редило по Будина града,
ред е дошло Дойчинова сестра,
ред е дошло Дойчиново либе.
По двор шета нему мила сестра,
по двор шета, дребни сълзи рони,
сагледа я Дойчин добър юнак,
па си окна сестра Ангелина,
па я пита Дойчин добър юнак:
- Дал ти жалба, защо болен лежим,
болен лежим и нема да умрем?
А сестра му нему си говори:
- Не ми жалба, дека болен лежиш,
посили се Църна Арапина,
посили се по Будина града,
на ден яде по две вурни леба,
и си яде по крава ялова,
и си пие до две бъчви вино,
а третата таз люта ракия.
На нощ люби мома и невеста,
ред е дошло, брате, и до мене,
и до мене, и до твое либе.
Кой че даде до две вурни леба,
кой че даде по крава ялова?
Кой че даде до две бъчви вино,
кой че даде таз люта ракия?
- Я улезни, сестро Ангелино,
я улезни у ладни яъри,
та изведи тая добра коня,
що девет годин не е разяздена,
разяздена, не е подкована,
та я води Стоян налбатина,
да ми кове коня вересия,
ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем, просто нека му е.
Хизвела е сестра Ангелина,
хизвела е тая добра коня,
що е девет годин не е разяздена,
разяздена, не е подкована,
отведе я код Стоян налбатина.
- Да ми ковеш коня вересия,
ако стане Дойчин добър юнак,
ако стане, скъпо че ти плати,
ако умре, просто нека ти е.
А Стоян й потиом говори:
- Да заложиш твое бело лице,
твое лице, твоя тънка снага,
че ти ковем коня вересия.
А она се назад оступила,
оступила, сълзи поронила,
па си дойде дома на дворове,
и си дома на брата говори:
- Че не ю кова коня вересия.
А брата й потио говори:
- Я си земи сабля денемиския,
та я носи Михал бизакчия,
да ти точи сабя вересия,
ако станем, скъпо че му платим,
ако умрем, просто нека му е.
Везела е сабя денемиския -
и я носи Михал бизакчия:
- Добро утро, Михал бизакчия,
да ми точиш сабля вересия.
А Михал й тиом отговаря:
- Да заложиш твои черни очи,
черни очи, твоя тънка снага,
че ти точим сабля вересия.
А она се назад уступила,
уступила, сълзи поронила,
и се назад дома повърнала,
и си дома на брата казуе:
- Че ти точи сабля вересия,
да заложим моя тънка снага,
тънка снага, мой църни очи.
А брата й потиом говори:
- Я улезни, сестро Ангелино,
та разтърси шарени ковчедзи,
та извади това бело платно,
бело платно седемдесет лакти,
та утегни моя гнила снага,
Излезнала нему мила сестра,
та стърсила шарени ковчедзи,
та изнесе това бело платно,
бело платно седемдесет лакти,
утегнала нему гнила снага.
Па си стана Дойчин добър юнак,
та си яхна нему добра коня,
що девет годин не е разяздена,
и си взема сабя денемеския,
девет годин у ръка неванета.
Кон разигра по Будина града,
та погуби Църна Арапина,
и погуби Стоян налбатина,
и погуби Михал бизакчия,
и тогай се с душа разделил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011